— О, но това е твоят дом. Ако искаш да се къпеш два пъти в седмицата…
— Искам да се къпя всеки ден — каза той, — но ще се задоволя с два пъти седмично, при условие, че ти направиш същото.
Той изостави всяка надежда да подходи към дискусията учтиво. Това бе най-странният разговор, който някога бе провеждал с жена — не че Хенри можеше да се квалифицира като жена, в който и да е познат нему смисъл на думата. Имаше тази красива нейна коса, разбира се, и никой не можеше с лека ръка да пренебрегне сребристосивите й очи…
Но жените просто не участваха в продължителни дискусии относно къпането. Особено в спалнята на джентълмен. Особено, особено когато въпросният джентълмен не носи нищо друго, освен един халат. Дънфорд по принцип се смяташе по-скоро за свободомислещ човек, но това наистина бе твърде много.
Тя въздъхна.
— Ще го обмисля. Ако това ще те удовлетвори, мога да проверя водните запаси. Ако има достатъчно, може би ще успея да ти съдействам.
— Ще съм ти благодарен. Много.
— Добре. — Тя сложи ръка върху дръжката на вратата. — Сега, след като се разбрахме, ще те оставя да се върнеш към сутрешния си тоалет.
— Или липсата на такъв — каза той, неспособен да призове достатъчно ентусиазъм, дори за да извие устата си в иронична усмивка.
— Не е чак толкова страшно. Със сигурност има достатъчно вода, за да ти осигуряваме малък пълен леген всяка сутрин. Ще се изненадаш да видиш колко лесно ще свикнеш с това.
— Може би изобщо няма да се изненадам.
— О, но човек наистина може да постигне известна чистота с малко вода. Ще се радвам да ти дам подробни инструкции.
Дънфорд усети първите позиви на смях. Той се наведе напред с развратен блясък в очите.
— Това може да се окаже много интересно.
Хенри веднага се изчерви.
— Подробни писмени инструкции, имах предвид. Аз… аз…
— Няма да е необходимо — каза Дънфорд, изпитвайки съжаление към нея. Може би Хенри бе повече жена, отколкото той си мислеше.
— Добре — каза тя с благодарност. — Оценявам го. Не знам защо го казах. Аз… аз просто отивам да закуся. Трябва скоро да се присъединиш. Това е най-обилното ни хранене, а ти ще се нуждаеш от силата си…
— Да, знам. Обясни ми го много подробно снощи. По-добре да се храня добре сутрин, защото има овесена каша на обяд.
— Да. Мисля, че имаме малко останал фазан, така че обядът няма да бъде толкова беден, както обикновено, но…
Той вдигна ръка, тъй като не искаше да чува още за гладната смърт, на която бе планирала да го обрече.
— Не казвай нищо повече, Хенри. Защо не отидеш да закусваш? Скоро ще се присъединя към теб. Моят тоалет, както деликатно го нарече, не би трябвало да отнеме много време тази сутрин.
— Да, разбира се. — Тя побърза да напусне стаята.
Хенри успя да стигне до средата на коридора, преди да й се наложи да спре и да се облегне на стената. Цялото й тяло се тресеше от смях и тя едва стоеше права. Изражението на лицето му, като му бе казала, че може да се къпе само веднъж седмично, беше безценно!
Можеше да бъде засенчено единствено от изражението му, когато му бе казала, че тя ще се къпе само веднъж на две седмици.
Да се освободи от Дънфорд, разсъждаваше Хенри, нямаше да отнеме толкова дълго, колкото очакваше първоначално.
Да остане без баня, нямаше да е забавно. Хенри винаги е била доста придирчива. Но това не беше твърде голяма жертва за Станидж Парк, а и в интерес на истината имаше чувството, че липсата на баня щеше да бъде по-трудна за Дънфорд, отколкото за нея.
Тя се отправи надолу към малката трапезария. Закуската все още не бе на масата, така че се насочи към кухнята. Мисис Симпсън стоеше пред печката, като плъзгаше и обръщаше наденички в тигана, за да не ги изгори.
— Здравей, Симпи.
Икономката се обърна.
— Хенри! Какво правиш тук? Мислех, че си заета с новия ни гост.
Хенри завъртя очи.
— Той не е наш гост, Симпи. Ние сме негови гости. Или поне аз съм. Ти имаш официална длъжност.
— Знам, че това е трудно за теб.
Хенри само се усмихна, считайки за неразумно да казва на мисис Симпсън, че всъщност тази сутрин се бе забавлявала. След дълга пауза тя добави:
— Закуската мирише прекрасно, Симпи.
Икономката я стрелна със странен поглед.
— Същата храна, като всеки друг ден.
— Може би съм по-гладна от обикновено. И ще трябва да се наям, защото новият лорд Станидж е малко, да кажем пестелив.