— Тихо, захарче и се връщай в леглото.
Захарче? Кой наричаше захарче?
— Дънфорд…
Преди да разбере какво се случва, ръката му се приземи тежко на тила й и тя падна в леглото.
— Дънфорд!
— Шшт, захарче, целуни ме.
Да го целуне? Хенри размишляваше трескаво. Да не беше луд? Или тя беше луда, защото за част от секундата се изкуши да го направи?
— Ммм, толкова си сладка. — Той подуши врата й, устните му се плъзнаха нагоре по долната част на брадичката й.
— Дънфорд — каза тя с треперещ глас. — Мисля, че все още спиш.
— Мхм, както кажеш, скъпа. — Ръката му се прокрадна към дупето й, придърпвайки я плътно към него.
Хенри ахна. Бяха разделени от дрехите й и одеялата, но тя въпреки това можеше да усети твърдостта му, горяща срещу нея.
Тя бе израснала във ферма; знаеше какво означава това.
— Дънфорд, мисля, че правиш грешка…
Той сякаш не чуваше. Устните му се преместиха към меката част на ухото й и я загризаха толкова нежно, че Хенри почувства как започва да се разтапя. Мили Боже, тя се разтапяше точно тук в ръцете на мъж, който очевидно я смяташе за някоя друга.
Да не споменаваме дребния факт, че той бе един вид неин враг.
Но тръпката, движеща се нагоре-надолу по гръбнака й, се оказа много по-силна от здравия разум. Какво ли щеше да е усещането да бъде целуната?
Да бъде целуната, истински и дълбоко по устата? Никой мъж преди не й бе давал повече от лека целувка, а и нямаше изгледи това да се случи скоро. И ако трябваше да се възползва от съненото състояние на Дънфорд… е, така да бъде. Тя изви врата си все така леко, извърна лицето си към него, предлагайки му устните си.
Той ги пое лакомо, устните и езикът му се движеха опитно върху устата й. Хенри усети как въздухът напуска тялото й, оставайки я копнееща за нещо повече. Тя колебливо докосна с ръка рамото му. Мускулът му се стегна при допира и той изпъшка, придърпвайки я по-близо.
Значи това бе страстта. Със сигурност не беше толкова греховна. Със сигурност можеше да си позволи да й се наслади, поне докато той се събуди.
Докато се събуди? Хенри замръзна. Как, за Бога, щеше да успее да му обясни това?
Тя започна да се дърпа като луда в ръцете му.
— Дънфорд! Дънфорд, спри!
Призовавайки цялата си сила, тя се отблъсна от него толкова силно, че се приземи на пода със силно тупване.
— Какво, за Бога, става?
Хенри преглътна нервно. Той звучеше буден. Лицето му се появи над ръба на леглото.
— Проклятие, жено! Какво, по дяволите, правиш тук?
— Будя те? — Думите й прозвучаха повече като въпрос, отколкото би искала.
— Какво по… — Той изрече дума, която Хенри никога не бе чувала, после избухна: — За Бога, навън още е тъмно!
— В толкова ставаме тук — излъга го тя безочливо.
— Е, браво на теб! Сега изчезвай!
— Мислех, че искаш да ти покажа имота.
— На сутринта — извика той.
— Сега е сутрин.
— Все още е нощ, малка невъзможна заядливке. — Той стисна зъби, борейки се с желанието да стане, да стигне до другия край на стаята и да дръпне завесите, за да й докаже, че слънцето още не е изгряло. В интерес на истината единственото нещо, което го спираше бе голотата му. Голотата и… възбудата му. Какво, по дяволите, ставаше?
Той отново погледна към нея. Тя продължаваше да седи на пода, с широко отворени очи и изражение, колебаещо се между нервност и желание. Желание?
Той я погледна малко по-внимателно. Кичури коса обрамчваха лицето й; не можеше да си представи, че някой работлив като Хенри ще ги подреди по този начин нарочно, ако планира да прекара остатъка от деня навън. Устните й изглеждаха непоносимо розови и леко подути, сякаш току-що е била целувана.
— Какво правиш на пода? — попита той с много нисък глас.
— Е, както ти казвах, дойдох, за да те събудя…
— Спести ми го, Хенри. Какво правиш на пода?
Тя имаше благоприличието поне да се изчерви.
— О, това всъщност е дълга история.
— Очевидно — каза той провлачено, — имам цял ден на разположение.
— Хмм, да, така е. — Умът й работеше трескаво, докато осъзнаваше, че няма нищо, което да каже, за да прозвучи правдоподобно — дори истината. Той със сигурност не би повярвал, че е започнал да я целува.
— Хенри… — Заплахата в гласа му не можеше да се сбърка.
— Е… — запъна се тя, като реши уплашено, че трябва да му каже истината и да се изправи пред ужасената му реакция. — Аз, ъм, дойдох да те събудя и ти, ъм, изглежда говореше на сън.