На три пъти тя понечи да каже нещо, но после размисли. Два пъти захапа долната си устна. И веднъж дори я чу да мърмори нещо на себе си. Стори му се, че чу „проклет глупак“, но не можеше да бъде сигурен.
Накрая, след като реши, че я е накарал да чака достатъчно дълго, той остави салфетката си и се изправи.
— Тръгваме ли?
— Разбира се, милорд. — Тя не бе в състояние да прикрие сарказма в гласа си. Бе приключила със закуската преди десет минути.
Дънфорд изпита някакво извратено задоволство при раздразнението й.
— Кажи ми, Хенри, какво е на първо място в дневния ни ред?
— Не помниш ли? Ще строим нов свинарник.
Изключително неприятно усещане се зароди в корема му.
— Предполагам, че това правеше, когато пристигнах. — Той не трябваше да добавя: „Когато миришеше толкова отвратително“.
Хенри му се усмихна знаещо през рамо и го поведе към вратата. Дънфорд не бе сигурен дали е ядосан или развеселен. Тя имаше намерение да му загуби времето, бе сигурен.
Или това или щеше да го съсипе от работа. И все пак, той смяташе, че може да я надхитри. В края на краищата, знаеше какво е намислила, а тя не знаеше, че той я е разкрил. Или напротив?
А ако знаеше, означаваше ли това, че сега тя има предимство? Бе едва седем сутринта и мозъкът му отказваше да изчисли последиците от подобно развитие.
Той последва Хенри покрай конюшните към постройката, която предполагаше той, бе оборът. Опитът му в селския живот се изчерпваше с фамилните аристократични имения, повечето от които бяха доста встрани от всичко, подобно на работеща ферма. Земеделието бе оставено на арендаторите, а висшето общество обикновено не желаеше да ги вижда, освен ако не е време да съберат наема. Оттук идваше объркването му.
— Това обор ли е? — попита той.
Тя изглеждаше смаяна, че я пита такова нещо.
— Разбира се. Ти какво мислиш, че е?
— Обор — изстреля той.
— Тогава защо питаш?
— Просто се чудех, защо твоите скъпи приятели прасетата стоят в конюшните, а не тук.
— Тук е твърде пренаселено — отвърна тя. — Просто погледни вътре. Имаме много крави.
Дънфорд реши да й се довери.
— Има достатъчно място в конюшните — продължи тя. — Нямаме много коне. Хубавите коне са скъпи, както знаеш. — Тя му се усмихна невинно, надявайки се, че той си е мечтаел да наследи конюшня пълна с арабски коне.
Той й хвърли раздразнен поглед.
— Знам колко струват конете.
— Разбира се. Впрягът на каретата ти е красив. Твой е, нали?
Той не й обърна внимание и продължи напред, докато единият му крак не потъна в нещо меко.
— Гадост — промърмори той.
— Точно.
Той я погледна гневно и се сметна за светец, задето не я бе сграбчил за врата.
Тя потисна усмивката си и погледна настрани.
— Тук ще бъде свинарникът.
— Така и предположих.
— Ммм, да. — Тя погледна надолу към вече не толкова елегантно обутия му крак и се усмихна. — Това най-вероятно е кравешко.
— Много ти благодаря, че ме информира. Сигурен съм, че разликата ще се окаже поучителна.
— Опасностите на живота във ферма — отбеляза тя весело. — Всъщност съм изненадана, че не е почистено. Опитваме се да поддържаме чисто наоколо.
Дънфорд отчаяно искаше да й напомни външния й вид и миризмата й от преди два дни, но дори и върховно раздразнен, бе прекалено голям джентълмен, за да го направи. Той се задоволи с това да се усъмни:
— В свинарник?
— Прасетата всъщност не са толкова мръсни, колкото си мислят повечето хора. О, те обичат калта и всичко останало, но не и… — Тя погледна надолу към крака му. — … знаеш.
Той се усмихна със стиснати устни.
— Прекалено добре.
Тя сложи ръцете на кръста си и се огледа.
Бяха започнали каменната стена, която да загражда прасетата, но все още не бе достатъчно висока. Беше отнела доста време, защото тя бе настояла основата да бъде особено здрава. Слабата основа бе причината предишната кочина да се срути.
— Чудя се къде са всички — промърмори тя.
— Спят, ако ги интересува кое е добре за тях — отвърна Дънфорд кисело.
— Предполагам, че можем да започнем сами — каза тя несигурно.
За първи път тази сутрин той се усмихна широко и искрено.
— Знам по-малко от нищо за зидарството, така че гласувам да изчакаме.
Той седна на полуготовата стена и изглеждаше доста доволен.