Бе опитал всичко, за да се измъкне от тази отвратителна работа и не само защото беше тежка, а миризмата… е, миризмата бе отвратителна, нямаше съмнение в това. Но най-вече, защото не искаше тя да си мисли, че го е надхитрила.
А ужасната малка девойка го бе надхитрила. Беше накарала господаря на царството (макар и доста нов) да рине кал, тор и самия Бог вероятно не искаше да знае още какво. И бе хванат на тясно, защото ако искаше да се измъкне от това, означаваше да признае, че е разглезено лондонско конте.
Той бе посочил, че цялата купчина кал ще й пречи, докато строи стената. Тя просто го бе инструктирала да я събира в средата.
— Може да я изравниш по-късно — бе казала Хенри.
— Но може да си изцапаш обувките.
Тя се бе засмяла.
— О, свикнала съм. — Тонът й предполагаше, че е много по-издръжлива от него.
Той скръцна със зъби и плесна още кал върху купчината. Вонята бе над поносимото.
— Мисля, че каза, че прасетата са чисти.
— По-чисти, отколкото хора си мислят по принцип, но не чак толкова чисти, колкото теб и мен. — Тя погледна към мръсните му ботуши и в сивите й очи затанцува развеселено пламъче. — Е, обикновено.
Дънфорд промърмори нещо доста неприятно, преди да отвърне:
— Мислех, че не обичат… знаеш.
— Не обичат.
— Тогава? — попита той, като заби лопатата си в земята и сложи другата си ръка на бедрото.
Хенри се приближи и подуши въздуха над купчината, която той правеше.
— О, Боже. Е, предполагам, че се е смесило случайно. Всъщност често се случва. Толкова съжалявам. — Тя му се усмихна и се върна на работа.
Той изръмжа дискретно, най-вече за да се почувства по-добре и се отправи към купчината кал. Мислеше си, че може да контролира раздразнителността си. Всъщност се смяташе за добродушен и спокоен човек.
Но когато чу един от мъжете да й казва: „Работата върви много по-бързо сега, когато помагаш, Хенри“, едва се стърпя да не я удуши. Не знаеше защо тя миришеше така в деня, когато пристигна, но сега стана ясно, че не е задето е била потънала до колене в мръсотия, докато е помагала за строежа на свинарника.
Червена пелена от ярост го заслепи, докато се чудеше с какви ли други отвратителни задачи е планирала да се заеме, само за да го убеди, че те са ежедневни задължения на господаря на имението.
Той стисна зъби, докато забиваше лопатата във вонящата каша, загреба малко и я понесе към центъра на свинарника. По пътя, обаче, наклони лопатата върху обувките на Хенри. Жалко.
Тя се обърна. Дънфорд чакаше да избухне и да каже: „Направи го нарочно!“, но Хенри замълча и остана неподвижна с изключение на лекото присвиване на очите. Тогава, с едно движение на глезена й, калта опръска панталоните му.
Хенри се подсмихна, докато чакаше той да каже: „Направи го нарочно!“, но Дънфорд също замълча. После й се усмихна и тя разбра, че е в беда. Преди да успее да реагира, той вдигна крака си и избърса подметката си в бричовете й, оставяйки кален отпечатък върху предната част на бедрото й.
Той наклони глава, очаквайки тя да отвърне на удара.
Хенри за кратко обмисли варианта да вземе малко от калта и да я размаже по лицето му, но реши, че той има прекалено много време, за да реагира, а и освен това тя не носеше ръкавици. Хвърли бърз поглед наляво, за да го обърка, после го ритна по крака.
Дънфорд нададе рев от болка.
— Достатъчно!
— Ти започна!
— Ти започна още преди да съм пристигнал, интригантска, непокорна…
Тя чакаше, да я нарече кучка, но той не можа да го направи. Вместо това я сграбчи през кръста, метна я на рамо и се отдалечи с нея.
— Не можеш да правиш това! — изкрещя тя, като удряше гърба му с изненадващо силни юмруци.
— Томи! Хари! Някой! Не му позволявайте да прави това!
Но мъжете, които работеха на стената не помръднаха. С отворена уста, те втренчено наблюдаваха невероятната гледка как мис Хенриета Барет, която от години не бе позволявала някой да я надвие, насилствено е изнесена от свинарника.
— Може би трябва да й помогнем — каза Хари.
Томи поклати глава, докато гледаше как извитото й тяло се скрива зад склона.
— Не знам. Той е новият барон, нали знаеш. Ако иска да отнесе Хенри, има право да го направи, предполагам.
Хенри явно не бе съгласна, защото все още крещеше:
— Нямаш право да правиш това!