Дънфорд примигна, докато се опитваше да се фокусира върху думите на икономката. Той смътно усети, че е нервна. Вероятно, защото бърбореше като… като нещо. Какво точно, той не знаеше, а и какво изобщо казваше тя? Проблясък на движение в конюшнята привлече погледа му и Дънфорд погледна в тази посока. Изчака за момент. О, добре, явно му се е привидяло. Младият мъж се обърна обратно към икономката. Тя тъкмо казваше нещо за Хенри. Кой беше Хенри? Въпросът бе на езика му и щеше да се изплъзне от устните му, ако от леко отворената врата на конюшнята внезапно не бе изскочило едно гигантско прасе.
— Пресвета Божия… — възкликна Дънфорд, неспособен да довърши проклятието си. Той беше хипнотизиран от пълната нелепост на ситуацията. Съществото профуча през моравата, движейки се по-бързо, отколкото някое прасе има право. Това беше един грамаден свински звяр — със сигурност само така можеше да го нарече някой — а не просто обикновено прасе. Дънфорд не се съмняваше, че ако животното бъде занесено на правилния касапин, ще нахрани половината висше общество.
Прасето стигна до насъбралите се слуги и прислужниците запищяха, бягайки на всички възможни посоки. Изплашено от внезапното раздвижване, то спря, вдигна муцуната си и изквича ужасяващо — а след това отново и отново…
— Млъкни! — заповяда Дънфорд.
Усещайки авторитета, то не само млъкна, ами буквално легна на земята.
Хенри остана като втрещена, впечатлена от видяното, макар и неохотно. Тя се беше втурнала надолу по стълбите в минутата, в която видя прасето да излиза от конюшнята и бе пристигнала на входната алея точно, когато новият лорд Станидж изпробваше новопридобитата си господарска надменност върху селските животни.
Затича се напред, забравяйки, че не е успяла да си вземе банята, от която знаеше, че има спешна нужда, а също и че все още е облечена в момчешки дрехи. При това мръсни.
— Толкова съжалявам, милорд — промърмори тя, предлагайки му стегната усмивка преди да се наведе и да грабне каишката на прасето. Може би не трябваше да се намесва, а да остави животното да се отегчи от седенето на земята и да се смее, когато то тръгне напред и направи неописуеми неща с ботушите на новия лорд Станидж. Но Хенри се гордееше твърде много със Станидж Парк, за да не се опита да предотврати бедствието по някакъв начин. Нямаше нищо на този свят, което да значи толкова много за нея, колкото това добре управлявано имение и тя не можеше да понесе някой да мисли, че свободно разхождащите се прасета са често срещано явление тук. Дори ако този някой беше лондонски благородник, от който тя с цялото си сърце искаше да се отърве.
Един ратай се завтече, взе прасето от нея и го поведе обратно към конюшните. Осъзнавайки внезапно как я гледат всички служители, Хенри се изправи и избърса ръце в бричовете си. Тя погледна към мрачно красивия мъж, който стоеше пред нея.
— Добър ден, лорд Станидж — каза тя, извивайки устните си в гостоприемна усмивка. Все пак нямаше нужда той да разбира, че се опитва да го изплаши и прогони.
— Добър ден, мис, ъъ…
Хенри присви очи. Още ли не осъзнаваше коя е тя? Без съмнение бе очаквал повереницата му да бъде малко по-млада, лигава и разглезена госпожица, която никога не се е подавала навън, а още по-малко би ръководила цялото имение.
— Мис Хенриета Барет — заяви тя с тон, който казваше, че очаква той да познава името. — Но вие може да ме наричате просто Хенри. Всички го правят.
Глава втора
Дънфорд изви вежда. Това ли беше Хенри?
— Вие сте момиче — отбеляза той, осъзнавайки колко глупаво звучи още преди думите да излязат от устата му.
— Доколкото си спомням — отвърна тя дръзко.
Някъде отзад някой изпъшка. Хенри беше съвсем сигурна, че е мисис Симпсън.
Дънфорд примигна няколко пъти към странното създание, което стоеше пред него. Тя носеше чифт торбести мъжки бричове и износена бяла памучна риза, доскоро поддържана в добър вид съдейки по петната върху нея. Кестенявата й коса бе разпусната, току-що сресана и се спускаше по гърба й. Беше доста красива коса, много женствена и някак в противоречие с останалата част от външността й. Той не можеше да реши със сигурност дали жената пред него е привлекателна или просто интересна и дали би била красива, ако не носеше нещо толкова безформено. Но нямаше никакъв начин да я огледа по-отблизо в скоро време, защото момичето определено миришеше… неподобаващо за жена.