— Толкова си откровена.
— Не и наполовина колкото теб, ако писмата на Бел означават нещо. И не можех да бъда по-доволна. — Ема се усмихна на Хенри, докато я водеше надолу по широкия коридор. — Защо да не те разведа на обиколка из Уестънбърт докато разговаряме? Това е наистина прекрасен дом, за размера си.
— Мисля, че е великолепен. Ни най-малко не е негостоприемен.
— Не — замисли се Ема, — не е. Смешно е. Мисля, че би трябвало да бъде. Но както и да е, радвам се, че ти също си откровена. Никога не съм имала много търпение относно любезностите на висшето общество.
— Нито аз, Ваша светлост.
— О, моля те, наричай ме Ема. Не съм имала титла от подобен вид до миналата година и все още не съм свикнала с всички служители, покланящи се всеки път, когато минавам покрай тях. Ако моите приятели не използват даденото ми име, вероятно ще умра от твърде многото формалност.
— Бих била много доволна да съм сред приятелите ти, Ема.
— И аз сред твоите. Сега трябва да ми кажеш. Как ти предложи Дънфорд? Нещо оригинално е било, надявам се.
Хенри усети как лицето й почервеня.
— Не съм сигурна. Тоест, той не ме е попитал точно…
— Все още не те е попитал? — извика Ема. — Този малък подъл нещастник.
— Виж сега — започна Хенри, чувствайки нуждата да го защити, въпреки че не бе сигурна в обвинението.
— Не се обиждай — каза бързо Ема. — Всъщност не е тежко престъпление. Очаквам той да го направи, така че ние ще си затворим очите, ако между двама ви се получи и не се отклоните от правия път. Той ни каза, че сте се сгодили, знаеш ли?
— Наистина ли? — каза неуверено Хенри. — Това е добре, нали?
— Мъже — промърмори Ема. — Винаги се навъртат и си мислят, че жената ще се омъжи за тях, без дори да си направят труда да попитат. Трябваше да се досетя, че ще направи нещо подобно.
— Това означава, че той ще ме попита и аз ще трябва да си помисля — каза Хенри замечтано. — И не мога да спра да се радвам за това, защото наистина искам да се омъжа за него.
— Разбира се. Всяка иска да се омъжи за Дънфорд.
— Какво?
Ема примигна така, сякаш сега се връща изцяло към разговора.
— Освен мен, разбира се.
— Е, не би могла така или иначе — Хенри се почувства длъжна да уточни, неспособна да определи точно кога се е отклонил разговорът в друга посока. — Тъй като вече си омъжена, искам да кажа.
— Имах предвид преди да се омъжа — засмя се Ема. — За каква ли глупачка ме мислиш. Обикновено нямам затруднение да говоря по дадена тема. Това е заради бебето, струва ми се. — Тя потупа корема си. — Е, може би не, но е дяволски удобно да мога да го оставя то да поеме вината за всички мои глупости.
— Разбира се — промърмори Хенри.
— Исках само да кажа, че Дънфорд е много популярен. И е много добър човек. По-скоро като Алекс. Една жена би трябвало да е глупачка, за да отхвърли предложение от човек като него.
— Само дето съществува малкият проблем, че все още не ми е предложил точно.
— Какво искаш да кажеш с това „точно“?
Хенри се обърна към прозореца, който гледаше към приятния двор.
— Той намекна, че ще се оженим, но не го е казал директно.
— Разбирам. — Ема захапа долната устна между зъбите си, докато мислеше. — Предполагам, че иска да ти предложи тук в Уестънбърт. Има повече възможности да бъдете насаме. Най-вероятно ще иска да… ъъ, да те целуне, когато те попита… и няма да иска да се притеснявате, че леля Керълайн може да връхлети ненадейно да ви спасява във всеки един момент.
Хенри не искаше да бъде спасявана особено от Дънфорд, така че издаде нечленоразделен звук, който трябваше да означава, че изразява съгласие.
Ема хвърли кос поглед към новата си приятелка.
— Мога да видя от изражението ти, че вече те е целунал. Не, не се изчервявай, аз съм свикнала с такива нередности. Имах толкова проблеми, когато трябваше да придружавам Бел.
— Придружавала си Бел?
— И свърших ужасна работа, също така. Но няма значение. Ще имаш удоволствието да разбереш, че вероятно ще бъда също толкова строга и с теб.
— Амии, добре — заекна Хенри. — Искам да кажа, така мисля. — Тя забеляза една пейка с розова дамаска. — Имаш ли нещо против, ако седнем за момент? Внезапно се почувствах много уморена.