— Това, което направи — каза той строго, — можеше да доведе до ужилването ти от стотици разгневени насекоми.
— Наистина ли си пъхна ръката в кошера? — Ема се наведе напред с любопитство. — Бих желала да разбера как да го направя.
— Ще ти бъда задължен завинаги — намеси се Алекс, насочвайки думите си към Хенри, — ако се постараеш никога да не научиш жена ми.
— Не бях в опасност — каза Хенри бързо. — Дънфорд обича да преувеличава.
— Така ли? — попита Алекс, повдигайки вежди.
— Беше много обезпокоен — каза му тя, а след това се обърна към Ема сякаш трябваше да дообясни. — Разтревожи се.
— Разтревожи се? — повтори Ема.
— Дънфорд? — попита Алекс едновременно.
— Сигурно се шегуваш — добави Ема с тон, който предполагаше, че не може да има друга възможна алтернатива.
— Достатъчно е да се каже — отсече Дънфорд, нетърпелив да отклони набързо посоката, в която бе поел разговорът, — че тя успя да отнеме десет години от живота ми и това е краят на тази тема.
— Предполагам, че ще трябва да бъде — каза Хенри, поглеждайки Ема с леко присвиване на раменете, — тъй като той ме накара да обещая, че никога повече няма да ям мед.
— Така ли? Дънфорд, как си посмял? Дори и Алекс не е бил толкова ужасен.
Ако съпругът й възразяваше на извода, че може да бъде само малко ужасен, то той не направи коментар.
— Точно защото не искам да остана в историята като най-арогантния човек в Британия, аз не й забраних да яде мед, Ема.
Дънфорд се обърна към Хенри.
— Просто те накарах да обещаеш, че няма да си го намираш сама и честно казано, този разговор взе да става досаден.
Ема се наведе към Хенри и прошепна с глас, който можеше да бъде чут ясно от другата страна на масата.
— Никога не съм го виждала такъв.
— Това хубаво ли е?
— Много.
— Ема? — каза Дънфорд с неочаквано заплашителен глас.
— Да, Дънфорд?
— Само моите изключително добри маниери и фактът, че си дама, ме спира да ти кажа да замълчиш.
Хенри погледна трескаво към Алекс, сигурна, че той беше на път да изгони Дънфорд за обидата към съпругата му. Но херцогът просто закри устата си и започна да се дави с нещо, което трябва да бе смях, защото не беше хапвал в продължение на няколко минути.
— Изключително добри маниери, наистина — отговори язвително Ема.
— Със сигурност не е заради факта, че си дама — каза Хенри, мислейки, че Дънфорд трябва да е много добър приятел със семейство Ашбърн, щом Алекс се смееше на това, което би могло да се възприеме като обида към Ема.
— Тъй като той веднъж ми каза да млъкна, а аз имам най-надеждния и достоверен източник, че също съм дама.
Този път Алекс започна да кашля толкова силно, че Дънфорд се почувства принуден да го потупа по гърба. Разбира се, той може би просто си търсеше извинение, за да го направи.
— И кой е този достоверен източник? — попита Дънфорд.
— Ами ти, разбира се. — Хенри се наведе напред и очите й блеснаха дяволито. — Би трябвало да го знаеш.
Ема се присъедини към пристъпа на кашлица на съпруга си.
Дънфорд седна обратно в стола си и на лицето му неохотно пропълзя възхитена усмивка.
— Е, Хен — каза той, махайки с ръка към херцога и херцогинята, — изглежда, като че ли направихме кратко представление на тези двамата.
Хенри наклони глава на една страна.
— Не беше много трудно, нали?
— Ни най-малко. Представено без предизвикателства по какъвто и да е начин.
— Ема, мила моя — каза Алекс, възстановявайки дишането си, — мисля, че току-що нашата репутация беше поставена под съмнение.
— Бих казала. Не съм се смяла толкова силно от години. — Ема се изправи и махна с ръка на Хенри да я последва към гостната. — Нека да излезем, Хенри, и да оставим тези господа със задушните им пури и портвайн.
— Изпроси си го, дяволче — каза Дънфорд, докато се изправяше на крака. — Най-накрая ще бъдеш в състояние да разбереш какво се случва, когато дамите се оттеглят след вечеря.
— „Дяволче“ ли те нарече? — попита Ема, докато тя и Хенри излизаха от стаята.
— Ъъ, да, понякога ме нарича така.
Ема потри ръце.
— Положението е по-добро, отколкото си мислех.
— Хенри! Почакай малко!
Хенри се обърна, за да види как Дънфорд крачеше бързо към нея.
— Ако позволиш мога ли да поговоря с теб — каза той.