Той я дръпна отново срещу себе си и устните му намериха нейните за една продължителна дълбока целувка. Тя му отвърна със също толкова страст и Дънфорд смътно осъзна, че ръцете й са се увили около врата му. Една малка искра на разум някак стигна до съзнанието му и той се откъсна от нея.
— Достатъчно — измърмори той, като говореше единствено на себе си. Пое си дъх и я погледна.
Голяма грешка. Още една гореща вълна премина през него в момента, в който я видя.
— Защо просто не седнеш там? — каза той задъхано и посочи с ръка в неопределена посока.
Хенри, която нямаше идея, че целувката го беше разтърсила също толкова много колкото и нея, прие посоката буквално. Погледът й проследи ръката му и тя каза:
— На леглото ли?
— Не! Имам предвид… — той прочисти гърлото си. — Моля те, не сядай на леглото.
— Добре — каза тя бавно и се насочи към креслото на синьо-бяло райе.
Дънфорд се приближи до прозореца и погледна навън, като се опитваше да даде време на тялото си да се охлади. Сега, когато се намираше тук, в стаята на Хенри, не мислеше, че това е най-правилният начин на действие. В действителност, беше убеден, че не е. Първоначално беше планирал на следващия ден да заведе Хенри на пикник и да й предложи там. Но тази вечер, по време на вечерята, сякаш нещо го беше зашеметило и го връхлетяха чувства на обич и желание. Той я обичаше.
Не, той не просто я обичаше. Той се нуждаеше от нея. Нуждаеше се от нея така, както се нуждаеше от храна и вода, както цветята в Станидж Парк се нуждаеха от слънце. Той се усмихна криво. Нуждаеше от нея както тя се нуждаеше от Станидж Парк. Спомни си как една сутрин на закуска в Корнуол беше погледнала през прозореца с изражение на чиста радост. Беше сигурен, че неговото лице изглежда по същия начин всеки път щом я погледне.
И така, докато стоеше там в неформалната трапезария на Уестънбърт, а от вилицата му висеше парче аспержа, изведнъж стана неотложно да й каже всичко още тази нощ. Тези чувства бяха толкова силни и болезнени, за да ги задържи вътре в себе си. Тайната любовна среща беше единствената възможност.
Той трябваше да й каже колко много я обича и Господ му е свидетел, че нямаше да напусне тази стая, преди тя да му каже същото нещо.
— Хенри — Той се обърна. Тя стоеше много изправена на креслото. Дънфорд прочисти гърлото си и каза отново: — Хенри.
— Да?
— Вероятно не трябваше да идвам тази нощ.
— Не — отвърна тя и не звучеше, като да го мисли.
— Но аз трябваше да те видя насаме, а да чакам до утре ми изглеждаше като цяла вечност.
Очите й се разшириха. Не беше обичайно, Дънфорд да говори с такъв драматичен тон. Той изглеждаше леко обезпокоен, почти нервен, а определено не беше обичайно да бъде нервен за нещо.
Внезапно той скъси дистанцията между тях, после падна на едно коляно на пода.
— Дънфорд — каза тя със свито гърло, без да е сигурна какво трябва да направи.
— Шшт, любов моя — прошепна той. После осъзна, че това е така. Тя беше неговата любов.
— Обичам те, Хенри — каза той, а гласът му беше като грубо кадифе. — Обичам те така, както не съм и мечтал, че ще обичам жена. Обичам те, както всичко хубаво и добро на този свят. Както звездите в небето и всяко стръкче трева в Станидж Парк. Обичам те както фасетките на диамант и наострените уши на Руфъс, и…
— О, Дънфорд — извика тя. — И аз също те обичам. Наистина. Толкова много. — Тя клекна на пода до него и хвана ръцете му.
Целуна всяка една от тях, а после и двете заедно.
— Обичам те толкова много — промърмори отново. — Толкова много и от толкова дълго.
— Бил съм идиот — каза той. — Трябваше да разбера какво съкровище си ти в момента, в който те видях. Загубих толкова много време.
— Само месец — каза тя плахо.
— Изглежда като цяла вечност.
Тя се премести да седне на килима и го издърпа заедно с нея.
— Това беше най-прекрасният месец в живота ми.
— Надявам се да направя останалата част от живота ти също толкова прекрасна, любов моя. — Той бръкна в джоба си и извади нещо от там. — Ще се омъжиш ли за мен?
Хенри знаеше, че ще й предложи, беше го очаквала заради това пътуване в провинцията, но въпреки това остана поразена. В очите й се появиха сълзи и тя можа само да кимне, очевидно загубила способността си да говори.