Дънфорд разтвори пръстите си и разкри зашеметяващ диамантен пръстен, с овално шлифован диамант, обкован в семпла златна лента.
— Не можах да намеря нищо, което да се конкурира с блясъка в очите ти — каза той нежно. — Това беше най-доброто, което открих.
— Красив е — въздъхна тя. — Никога преди не съм притежавала нещо такова. — Тя го погледна разтревожено. — Сигурен ли си, че можем да си го позволим?
Дънфорд се изсмя кратко, изумен от нейното притеснение за финансите им. Очевидно тя не осъзнаваше, че макар да нямаше титла, той произхождаше от едно от най-богатите семейства в цяла Англия. Вдигна ръката й до устните си и нежно я целуна, после каза:
— Уверявам те, дяволче, че все още ни е останало достатъчно, за да си купим цяло ново стадо овце за Станидж Парк.
— Но някои от кладенците трябва да се поправят и…
— Шшт — той притисна устните й, за да замълчи. — Повече не е необходимо да се тревожиш за пари.
— Аф нихога не с’м се притеснявала т’чно з’тва — опита се да каже тя, докато той още държеше устата й затворена. Дънфорд въздъхна и когато я пусна, тя добави: — Просто съм пестелива, това е всичко.
— Това е добре — повдигна брадичката й с един пръст и я целуна нежно. — Но ако искам да съм леко екстравагантен от време на време и да купя на съпругата ми подарък, очаквам да няма оплаквания по въпроса.
Хенри се възхити на пръстена, който той плъзна на пръста й. По цялото й тяло се разля тръпка на вълнение, когато спомена думата „съпруга“.
— Не — промърмори тя, чувстваше се толкова лекомислена и женствена. След като огледа пръстена отляво и отдясно и на пет сантиметра от трепетливия пламък на свещта, вдигна поглед и попита ясно:
— Кога можем да се оженим?
Той взе лицето й в ръце и я целуна отново.
— Мисля, че това е нещото, което обичам най-много в теб.
— Кое? — попита тя, без да се интересува ни най-малко, че си търси комплименти.
— Ти си напълно откровена, обезоръжаващо пряма и освежаващо директна.
— Това са все хубави качества, надявам се?
— Но, разбира се, дяволче, макар да мисля, че можеше да бъдеш малко по-откровена с мен, когато за първи път пристигнах в Станидж Парк. Може би щяхме да се оправим с цялата бъркотия, без да припарваме до свинарника.
Хенри се усмихна.
— Но кога можем да се оженим?
— След два месеца, мисля — каза той, а думите му изпратиха вълна на агония през тялото му.
— Два месеца?
— Страхувам се, че да, любов моя.
— Да не си луд?
— Очевидно, защото най-вероятно ще загина от чакане през това време.
— Тогава, защо просто не вземеш специално разрешително и да приключим с това до следващата седмица? Не може да е толкова трудно да се сдобиеш с него. Ема каза, че двамата с Алекс са се оженили със специално разрешително. — Тя направи пауза и се намръщи. — Сега, като се замисля, май Бел и Джон също.
— Не искам да те нараня с някоя противна клюка, заради прибързаната женитба — каза той нежно.
— Ще бъда наранена много повече, ако не мога да те имам — отвърна без никаква нежност.
Поредна вълна на желание премина през тялото му. Не мислеше, че тя разбира думата „имам“ като плътско чувство, но това го разгорещи въпреки всичко. Той се насили да й отговори със спокоен глас:
— Ще има приказки, защото аз съм твой настойник. Не искам да ги направя по-лоши, особено когато няма да е никак трудно за някого да открие, че сме прекарали повече от седмица сами в Корнуол.
— Не мислех, че те интересуват клюките на висшето общество.
— Интересуваш ме ти, дяволче. Не искам да те видя наранена.
— Няма да бъда. Обещавам. А един месец?
Нямаше нищо, което да желае повече от това да направи сватбата след една седмица, но той се опитваше да е зрял, независимо от последствията.
— Шест седмици.
— Пет.
— Добре — каза той, предавайки се бързо, защото сърцето му беше на нейна страна дори, когато умът му не беше.
— Пет седмици — каза тя, без да звучи много щастлива от победата си. — Това е твърде дълго време.
— Не чак толкова, дяволче — ще има доста неща, с които да си заета.
— Така ли?
— Керълайн ще пожелае да ти помогне за чеиза и аз очаквам, че Бел и Ема ще искат да вземат участие. Сигурен съм, че майка ми също би желала да помогне, но тя е на ваканция на континента.
— Ти имаш майка?
Той повдигна вежда.