— Да не мислиш, че съм някакво непорочно зачатие? Баща ми беше невероятен мъж, но дори и той не е толкова талантлив.
Хенри се намуси, за да му покаже, че подигравките му няма да бъдат взети насериозно.
— Никога не си я споменавал. Рядко споменаваш родителите си въобще.
— Рядко виждам майка си сега, когато баща ми се спомина. Тя предпочита топлия климат на Средиземноморието.
Неловка тишина се появи между тях, когато Хенри внезапно осъзна, че тя стои на пода на спалнята си по халат в компанията на развратен зрял мъж, който не проявяваше намерения да си тръгва скоро.
И най-ужасното нещо беше, че тя не бе ни най-малко разтревожена от това. Хенри въздъхна и си помисли, че има душа на пропаднала жена.
— Какво има, скъпа? — промърмори Дънфорд, като докосна бузата й.
— Тъкмо си мислех, че би трябвало да те помоля да си вървиш — прошепна тя.
— Би трябвало!
Тя кимна.
— Но не искам да го правя.
Той пое леко въздух.
— Понякога си мисля, че не знаеш какво казваш.
Тя хвана ръката му.
— Знам.
Той се чувстваше като мъж, който доброволно се е подложил на изтезания. Наведе се напред и макар да знаеше, че единственият изход от това положение за него, щеше да е самотната студена вана, не беше в състояние да устои на изкушението от няколко откраднати целувки. Проследи очертанията на устните й с езика си, наслаждавайки се на сладкия й вкус.
— Ти си толкова прекрасна — прошепна. — Точно толкова, колкото исках.
— Точно толкова? — повтори тя.
— Ммм-хмм — той провря ръце под халата й и долната й риза, като откри гърдите й. — Не, че го знаех през цялото време.
Хенри отпусна глава назад, докато устните му следваха извивката на шията й. Изглежда горещината от него беше навсякъде и тя беше безпомощна срещу яростната атака над усещанията й. Дъхът й излизаше накъсано и после замря, когато ръката му стисна гърдата й.
— О, мили Боже!
Другата му ръка се плъзна надолу по дължината на гърба й, докато не обхвана закръглеността на дупето й.
— Това не е достатъчно — каза той ядно. — Господи, помогни ми, не е достатъчно. — Докато той притискаше ханша й срещу мъжествеността си, бавно я отпусна да легне по гръб на килима. На отблясъците на свещта в кестенявата й коса се промъкваха тънки златни нишки. Очите й бяха като разтопено сребро, отпуснати и изпълнени с желание. Те го зовяха…
С треперещи ръце Дънфорд разтвори копринения й халат. Нейната нощница беше от бял памук, без ръкави и изглеждаше почти непорочно. В съзнанието му нахлу мисълта, че той ще е първият мъж, който ще я види така и единственият, който някога ще го прави. Не беше и сънувал, че може да се чувства по този собственически начин, но видът и уханието на нейното недокоснато тяло, запалваха огнена буря от примитивни инстинкти, които го караха да желае да я заклейми като своя.
Искаше да я има, да я превземе. Господ да му е на помощ, желаеше да я заключи някъде надалеч, където никой друг мъж да не може да я види.
Хенри го погледна и видя как изражението му се превърна в свирепо.
— Дънфорд? — повика го тя колебливо. — Какво не е наред.
Той я погледна за момент, докато се опитваше да запамети чертите й, чак до малката бенка на дясното й ухо.
— Нищо — отвърна той накрая. — Просто…
— Просто какво?
Той се засмя дрезгаво.
— Просто… чувствата, които ме караш да изпитвам… — Той вдигна ръка и я сложи върху бумтящото си сърце. — Толкова са силни, че чак ме плашат.
Дъхът на Хенри замря в гърлото й. Тя никога не си беше представяла, че той може да се страхува от нещо. Очите му блестяха с непознат блясък и тя напрегнато започна да се пита, дали нейните не бяха същите. Дънфорд разхлаби хватката си около ръката й и тя премести пръстите си върху лицето му, като нежно ги прокара по устните му.
Той изръмжа от удоволствие, после отново хвана ръката й и я задържа върху устните си. Целуна връхчетата на пръстите й, като отделяше внимание на всяко едно, сякаш бяха възхитително сладки. После се премести отново към показалеца й и прокара бавни кръгове с език около връхчето му.
— Дънфорд — ахна тя, едва успяваше да мисли от вълните желание, които се спускаха по ръката й. Той пое показалеца й в устата си и нежно го засмука, като прокара езика си по върха на нокътя й.
— Мила си косата си — каза той меко.
— От… откъде знаеш?
Той отново нежно я засмука преди да отговори.