— Моите специалисти по зърнените насаждения също са безпомощни, Карл. Не искам да се обръщам към Министерството на земеделието. Каквото и да е това, което става с пшеницата в Русия, трябва да го пазим в тайна. Ако потърсим помощ от външни хора, само след седмица ще прочетем за проблема в пресата. Все пак до какви изводи стигна твоята служба?
— На снимките се вижда, че тази епидемия или… не знам как да я нарека… не е всеобхватна — каза Тейлър. — Дори няма регионален характер. Точно тук е загадката. Ако причините са метеорологически, би трябвало да има някакви аномалии във времето, а такива нямаше. Ако е болест по растенията, логично е да е ограничена в определени райони. Същото важи и за паразитите. Но тя се появява неравномерно. Пояси от здрава висока пшеница растат редом до засегнати насаждения. Наблюденията на „Кондорите“ не показват логична схема на разпространение на „болестта“. Вие открихте ли нещо?
Бенсън поклати отрицателно глава.
— Прав си. Във всичко това няма никаква логика. Изпратих няколко от моите хора да вземат проби от почвата, но още не са изпълнили задачата. Агрономите ми внимателно изследваха твоите снимки и успяха да измъдрят само някакви мъгляви предположения за болест по семената или заразеност на почвата. И те не могат да си обяснят неравномерната поява на „болестта“. А на мен ми виси на главата прогнозата за цялостната съветска реколта. Президентът очаква да му я представя в най-скоро време.
— Не съм в състояние да снимам всяка проклета руска нива, засята с пшеница или ечемик! — рече Тейлър. — Това би ми отнело месеци, дори и да използвам всичките „Кондори“! Ти би ли ми позволил да го сторя?
— В никакъв случай! — отговори му Бенсън. — Необходима ми е информация за движението на съветските войски покрай границата с Китай и за концентрацията на военни части в близост до Турция и Иран. Непрестанно трябва да наблюдаваме разгръщането на Червената армия на територията на ГДР и новите силози на ракетите СС-20 зад Урал.
— Тогава ще мога да направя само предположение за размера на засегнатите територии в цялата страна на база на заснетия материал.
— Но, моля те, бъди точен — каза Бенсън. — Не искам да се повтори 1977 година!
При споменаването на този отдавнашен случай Тейлър се намръщи, въпреки че по онова време още не беше директор на НСРВ. През 1977 американските разузнавателни служби бяха заблудени от една гигантска манипулация на руснаците. Цяло лято експертите от ЦРУ и от Министерството на земеделието убеждаваха президента, че реколтата от зърнени насаждения в Съветския съюз ще възлезе на около двеста и петнайсет милиона тона. Съветските власти показваха на американските специалисти по селското стопанство, посетили страната им, ниви със здрава хубава пшеница. Оказа се, че това били изключения. Анализът на данните от фоторазузнаването бе погрешен. Когато дойде есента, Леонид Брежнев спокойно съобщи, че са събрани само сто деветдесет и четири милиона тона зърно.
В резултат на това изкупните цени на пшеницата на вътрешния американски пазар скочиха, защото фермерите и търговците бяха сигурни, че руснаците ще трябва да купят липсващите двайсет милиона тона. Но вече бе твърде късно. През лятото Москва бе сключила посредством подставени френски фирми фючърсни сделки за закупуване на американско зърно по старите ниски цени. Руснаците дори бяха чартирали кораби, които да го извозят до Западна Европа. В Ленгли този случай бе известен като „големия номер“.
Карл Тейлър стана.
— Добре, Боб. Ще продължа да правя хубави снимчици като безгрижен турист.
— Карл — гласът на шефа му го спря на вратата — не е достатъчно само да направиш снимки. Най-късно на първи юли искам „Кондорите“ да се върнат към следенето на военни обекти. До края на месеца ми представи възможно най-точна прогноза за реколтата. Не се впускай в недоказани предположения. Предпочитам да бъдеш по-предпазлив в оценките. Ако твоите момчета забележат нещо, което би могло да обясни явлението, върнете обратно спътниците над мястото и го снимайте още веднъж. По дяволите! Трябва да разберем какво става с тая руска пшеница!
На следващата сутрин американските спътници „Кондор“ продължаваха да патрулират над Съветския съюз. Те можеха да наблюдават почти всичко на територията на тази необятна страна, но не бяха в състояние да видят единия от тримата първи секретари на английското посолство в Москва, който бе седнал зад бюрото си. Самият Харолд Лесинг съзнаваше, че видът му не е за показ. Дипломатът беше бял като платно и изглеждаше зле.