— Няма да отида на срещата — обади се друг курсант. — Сигурността на агента е над всичко!
— Правилно — отговори му Мънроу, — но така човекът няма да може да ви предаде важната информация, а и оставате без уговорка за следващата среща.
Мънроу напрани пауза.
— Или има още някаква уговорка?
— Трябва отпреди да сме насрочили втора среща в случай, че се провали редовната — сети се трети курсант.
— Точно така — похвали го Мънроу. — Преди, когато някой друг от посолството е бил под рутинно външно наблюдение, вие сте имали достатъчно време да обучите агента си на цяла система от алтернативни срещи. И така, той чака десет минути и отива на следващото място. Как се нарича втората среща?
— Резервна — каза умникът, който бе предложил да се измъкне от проследяването.
— Първа резервна среща — поправи го Мънроу. — След няколко месеца ще имаме практически упражнения по лондонските улици, затова запомнете добре тези неща!
Курсантите започнаха усърдно да записват термина в тетрадката си.
— Запътили сте се към следващата среща — продължи Мънроу, — но „проследяването“ продължава да е по петите ви. Какво ще правите, когато стигнете на мястото на първата резервна среща?
Възцари се пълна тишина. Мънроу им предостави трийсет секунди, после обясни:
— Там не се срещате с агента. Той само ви наблюдава отстрани. В уречен час, когато знаете, че едностранният визуален контакт е установен и вашият човек ви гледа от терасата на някое кафене или от някое друго удобно място, му давате предварително уговорен знак. Почесвате се по ухото, изсеквате се, изпускате на земята вестника си или нещо подобно. Какво съобщавате по този начин на агента?
— Че преминавам към третата среща — отново блесна умникът.
— Правилно. Но вие още имате „опашка“! Къде ще се проведе третата среща? На какво място?
Този път никой не си опита късмета.
— В каквато и да е сграда — бар, ресторант, кафене, — чиято входна врата е непрозрачна и на приземния етаж няма прозорци откъм фасадата. Тоест, от улицата не трябва да се вижда във фоайето. Защо избираме подобни места като най-подходящи за предаването на контейнера с информацията?
На вратата тихо се почука. В стаята надникна началникът на школата. Той кимна на Мънроу да излезе за малко.
— Наредиха да се явиш при Господаря в три часа. Бейли ще поеме следобедните ти часове.
Мънроу се върна озадачен в класната стая. „Господаря“ беше ироничния, но изпълнен и с уважение прякор на генералния директор на фирмата.
— За да може да отидем до масата на агента и да вземем пакетчето, без да ни видят отвън — предположи някой групата.
Мънроу поклати глава.
— Не. След като си отидете, противникът може да разпита келнерите и рискувате агентът ви да бъде идентифициран по описание. Други предположения?
— Да използуваме тайник вътре в ресторанта — пак се осмели умникът.
За сетен път Мънроу поклати глава.
— Няма да имате достатъчно време за това — рече той. — Хората от проследяването ще нахълтат в заведението няколко секунди след вас. Тоалетната, която, да речем, сте определили като място за провеждане на тайниковата операция, може в момента да е заета. Твърде рисковано е. В случая трябва да направим „моменталка“. Ще ви обясня какво е това. Пишете! Агентът вижда подадения от вас сигнал и разбира, че сте под наблюдение. Съгласно предварителната уговорка, той сверява часовника си по телефона с автоматичната служба за съобщаване на точно време. Вие правите същото от някоя телефонна будка по пътя към мястото на моменталната среща. В уречения час той ви чака в съответния ресторант, кафене или друга сграда, която сте избрали за операцията. Отваряте входната врата в точно определено до секундата време. Ако видите, че ще стигнете до уреченото място твърде рано, спрете се, завържете си връзката на обувката или се зазяпайте в някоя витрина. Когато поглеждате часовника си, не го правете очебийно, а скришом. Влизате във фоайето на ресторанта и входната врата се затваря зад гърба ви. В същия момент агентът вече е станал, платил е сметката си и върви към изхода, тоест към вас. Докато хората от проследяването влезнат в ресторанта ще разполагате поне с пет секунди. Минавате покрай агента, като се стремите в мига на предаването да сте в „мъртва зона“ или, казано по-просто, да сте възможно по-далеч от хорските погледи. При разминаването незабелязано получавате пакетчето и продължавате към някоя свободна маса. Противникът ще влезе след секунди. А през това време агентът вече е излязъл. По-късно келнерите ще потвърдят, че не сте говорили с никого и никой не се е спирал до масата ви. Допивате си питието, връщате се в посолството с контейнера в джоба си и се молите противникът да не е забелязал нищо. Толкоз за моменталната среща. А, ето го и звънеца. За днес стига.