— Ще видя какво мога да направя… — обеща Мосбанк.
Всъщност той знаеше, че не може да направи нищо. В касата му бе заключен екземпляр от секретния документ, в който пишеше, че след единадесет часа хората на майор Фалън ще атакуват „Фрея“. Министър-председателката бе наредила дотогава да не се предприема нищо по случая със супертанкера.
Към десет същата сутрин Дитрих Буш прие английския посланик, който го информира за замислената акция. Когато научи за подготвяното нападение на командосите, канцлерът изпита известно облекчение.
— Защо не ме уведомихте по-рано за това? — попита той, след като прочете подробното описание на плана.
— Не бяхме сигурни в успеха на акцията — отвърна му дипломатично посланикът, както го бяха инструктирали от Лондон. — Едва късно снощи бяха уточнени всички подробности. До сутринта преценявахме шансовете за успех.
— И какви са те според вас? — попита го Буш.
Посланикът се окашля.
— Три към едно в наша полза — отговори той. — Слънцето залязва в седем и тридесет. До девет съвсем се стъмва. Командосите ще тръгнат към танкера в десет.
Канцлерът си погледна часовника. Дотогава оставаха още дванадесет часа. Ако планът на англичаните се увенчаеше с успех, лаврите щяха да оберат командосите от Кралската морска пехота, но и неотстъпчивостта на самия Буш щеше да бъде оценена по достойнство от обществеността. Ако пък акцията се провалеше, цялата отговорност щеше да падне върху англичаните.
— Значи сега всичко ще зависи от този майор Фалън. Добре, господин посланик, ще продължа да играя ролята си до десет тази вечер.
Освен с ракети американският военен кораб „Моурън“ бе въоръжен с две сто и тридесет милиметрови оръдия. Едното бе монтирано на носа, а другото — на кърмата. Те бяха последна дума на техниката и електрониката. Насочваха се с помощта на радар и компютър. Всяко от тях бе в състояние да изстреля пълнител от двадесет снаряда без презареждане. В един пълнител можеха предварително да бъдат подредени различни видове снаряди само чрез изписването на поръчката върху екрана на компютъра.
Отдавна бяха отминали времената, когато снарядите е трябвало да се вдигат с парен подемник до корабните оръдия и потните артилеристи да ги вкарват на ръка в затвора. На борда на „Моурън“ всичко ставаше автоматично: избора на муниции, вземането на прицел и презареждането.
Невидимото око на корабния радар намираше целта по предварително дадените му указания. Компютърът отчиташе силата и посоката на вятъра, съпоставяше движението на „Моурън“ с това на целта и после я следеше, докато не получеше друга заповед. Накъдето и да потеглеше целта или пък самият „Моурън“, двете оръдия местеха смъртоносните си дула, така че винаги да са готови за точна стрелба. Компютърът отчиташе всеки повей на вятъра, всяко поклащане на вълните и коригираше прицела. Дори и в бурно море дулата неизменно следяха точните координати на целта. С помощта на компютъра можеше да се избере и редът на изстрелване на отделните видове снаряди от един пълнител.
Офицерът, командващ артилерийските разчети, имаше на разположение една монтирана високо над палубата на кораба телекамера, посредством която имаше възможността непрестанно да наблюдава визуално обстановката, и ако се наложи, да промени целта, като даде съответните указания на радара и на компютъра.
Капитан Майк Манинг се бе облегнал на перилата пред мостика и гледаше към „Фрея“. Изглеждаше мрачен и съсредоточен. Онзи, който бе посъветвал президента да издаде смъртоносната заповед, очевидно си бе научил добре урока и бе подготвил убедителни аргументи в полза на артилерийския обстрел. „Ако застрашаващият околната среда нефт бъде възпламенен, преди да е изтекъл от резервоарите или секунди след това, той ще изгори напълно. Всъщност няма да изгори, а направо ще експлодира“ — помисли си капитанът.
По принцип суровият нефт трудно се възпламенява. Но ако горящият при хиляда градуса по Целзий магнезий попаднеше в резервоарите, товарът щеше да експлодира, тъй като точката му на възпламеняване с доста по-ниска. Деветдесет процента от нефта щеше да изгори, превръщайки се в огромен факел, чиито пламъци щяха да стигнат до небето.
На морската повърхност ще остане само мръсна пяна, а небето ще бъде затъмнено от черен облак с размерите на този, надвиснал над Хирошима след избухването на атомната бомба. От танкера няма да остане нищо, но екологичният проблем ще бъде овладян.
Майк Манинг нареди да повикат офицера, отговарящ за огневата мощ на кораба, капитан трети ранг Чък Олсен.