— Как разтоварвате нефта? — попита той моряка. — Внимавай да не ме излъжеш! Не забравяй, че ако ми свиеш някой номер, ще наредя да разстрелят капитана ти!
— Тръбите, свързани с всички резервоари на танкера, свършват с няколко общи крана, за които се завинтват дебели маркучи, водещи до цистерни на пристанището — обясни помпаджията. — След това се отварят вентилите на отделните резервоари и се задействат помпите.
— Каква е скоростта на разтоварването?
— Двадесет хиляди тона в час — отвърна му морякът. — Нефтът трябва да се излива едновременно от няколко резервоара, разположени на различни места в трюма, за да се запази равновесието на кораба.
Дрейк показа на схемата един резервоар, намиращ се в средата на „Фрея“.
— Отвори вентила на този! — нареди той.
След секундно колебание помпаджията го послуша.
— Добре! — рече Дрейк. — Щом ти дам знак, включи помпите и излей съдържанието на резервоара!
— В морето ли? — попита морякът удивен.
— Да — мрачно му отговори Дрейк. — Ще му покажа аз на тоя канцлер какво е международен натиск.
Беше събота, втори април. До пладне оставаха броени минути. Европа бе затаила дъх. Терористите вече бяха убили един човек от екипажа заради полета на френския фотограф над „Фрея“. По всичко личеше, че са готови да изпълнят заплахата си и да излеят нефта, ако исканията им не бъдат изпълнени до дванадесет часа.
Към единадесет часа вторият „Нимрод“ привърши горивото си и самолетът на майор Латам отново пое наблюдението на супертанкера.
Много километри над него един шпионски спътник „Кондор“ предаваше картината около „Фрея“ в Овалния кабинет, където умореният президент на Съединените щати я следеше на телевизионен екран. Матюс имаше чувството, че корпусът на „Фрея“ прилича на заплашително насочен към него пръст.
В Лондон хората, занимаващи се с кризисното положение, се събраха в едно помещение в сградата на правителството, където на голям екран се предаваше онова, което виждаше „Нимрод“. Камерите на разузнавателния самолет работеха непрестанно и изпращаха картината на „Арджил“ и „Моурън“ моряци от пет различни нации си предаваха от ръка на ръка бинокли. Техните офицери също наблюдаваха супертанкера от мостиците.
По Би Би Си се чу как Биг Бен отби дванадесет. На двеста метра от прословутата часовникова кула, в едно помещение на два етажа под земята някой извика:
— Господи, изливат нефта!
На пет хиляди километра оттам четирима американци по ризи и с разхлабени вратовръзки гледаха същия спектакъл.
От средата на десния борд на „Фрея“ изригна струя лепкав кафеникаво-червен нефт.
Струята беше с дебелината на човешко тяло. Мощните помпи изтласкваха земната течност в дъга, която падаше в морето на шест метра от борда. За секунди синьо-зеленият цвят на водата се промени. Нефтеното петно започна да се разраства. Приливът го носеше настрана от супертанкера. Изпомпването продължи шейсет минути, докато резервоарът не се изпразни. Петното прие очертанията на яйце, чиято широка част сочеше към холандския бряг, а тясната започваше от кораба. Постепенно то започна да се отдалечава все повече от „Фрея“. Морето бе спокойно и затова петното не се разкъса. Но по-лекият от водата нефт заемаше все по-голяма площ върху морската повърхност. В два следобед, един час след като изпомпването приключи, петното стана шестнадесет километра на дължина и десет на ширина в най-широката си част.
Във Вашингтон петното изчезна от екрана, защото „Кондорът“ бе продължил пътя си по своята орбита. Станислав Поклевски изключи монитора.
— Това е само една пета от товара — каза той. — Европейците сигурно са побеснели.
Робърт Бенсън затвори телефона и каза на президента Матюс:
— От Лондон са се обадили в Ленгли. Техният човек в Москва е съобщил, че знае отговора на въпроса, който ни вълнува. Твърдял, че му е известно защо Максим Рудин заплашва да не подпише Дъблинския договор, ако Мишкин и Лазарев бъдат пуснати на свобода. Англичанинът е взел самолета за Лондон, за да съобщи лично информацията.
Матюс вдигна рамене.
— Тя вече може би не е от съществено значение, след като майор Фалън и неговите водолази ще обезвредят терористите — каза той. — Но все пак съм любопитен да я чуя.
— След като московският резидент докладва на сър Найджъл, шефът на Сикрет Интелиджънс Сървис ще доложи на госпожа Карпентър. Може би си струва да я помолите да ви се обади по горещата линия веднага щом научи какви са мотивите на Рудин — предложи Бенсън.