— Прав си, ще й позвъня — рече президентът.
Във Вашингтон беше осем сутринта, а на борда на „Фрея“ — един следобед. След като търпеливо бе изчакал нефтът да изтече в морето, Дрейк реши отново да се свърже със сушата.
В един и двадесет капитан Ларсен се обади на лоцманска служба „Маас“ и помоли да го свържат с холандския премиер Ян Грайлинг. Връзката с Хага отне секунди, тъй като се предполагаше, че може да се наложи преговорите с терористите да продължат.
— Слушам ви, капитан Ларсен — каза на английски холандецът. — Ян Грайлинг е на телефона.
— Господин министър-председател, видяхте ли изливането на двадесет хиляди тона нефт от кораба ми? — попита го Ларсен, с опряно в слепоочието дуло на пистолет.
— Да — отвърна Грайлинг.
— Водачът на групата, завзела „Фрея“, предлага да бъде проведено съвещание.
— Какво съвещание? — попита Грайлинг.
— Среща с представители на всички засегнати държави — каза Ларсен, който всъщност четеше предварително написано заявление.
Ян Грайлинг затули долния край на слушалката с длан.
— Онзи мръсник иска да разговаря с нас — каза той обнадеждено на сътрудниците си. — От името на холандското правителство аз приемам да организирам тази среща. Кажете на водача на хората, превзели кораба, че моята страна е готова да бъде домакин на съвещанието.
На мостика на „Фрея“ Дрейк поклати глава отрицателно и прошепна нещо в ухото на норвежеца.
— Срещата няма да се състои на суша — повтори Ларсен думите на Дрейк. — Как беше името на английския кръстосвач, който се намира в близост до нас?
— „Арджил“ — отвърна му премиерът.
— Той разполага с хеликоптер. Съвещанието ще се проведе на борда на „Арджил“. В петнадесет часа. Ще присъствате вие, германският посланик и капитаните на петте натовски кораба.
— Ясно — отговори Грайлинг. — Водачът на завзелите танкера лично ли ще се яви на срещата? За да гарантирам неговата неприкосновеност, ще трябва първо да разговарям с британското правителство.
След кратка пауза, по време на която Дрейк инструктираше Ларсен какво да отговори, норвежецът каза:
— Не, водачът няма да присъства. Ще изпрати свой представител. В три часа без пет минути хеликоптерът трябва да увисне над палубата на „Фрея“. На борда му не бива да има никакви морски пехотинци, нито матроси. Само пилотът и помощник-пилотът. Двамата не трябва да носят оръжие, нито да снимат с фотоапарати или с камери. Хеликоптерът не трябва да се спуска по-ниско от шест метра над палубата. Помощник-пилотът ще спусне от него спасително въже с ремъци за привързване на пратеника. Разбрахте ли ме?
— Напълно — рече Грайлинг. — Кой ще е пратеникът?
— Един момент — каза Ларсен, затули слушалката и попита Дрейк: — Е, щом няма да сте вие, кого ще изпратите, господин Свобода?
Дрейк се усмихна.
— Вас — отвърна му той. — Само вие ще успеете да ги убедите, че не се шегувам и че ще изпълня заплахата си.
Нещо в слушалката на Грайлинг изпука и от нея се разнесе гласът на Ларсен:
— Казаха ми, че пратеникът ще съм аз.
После линията бе прекъсната.
Ян Грайлинг си погледна часовника.
— Един и четиридесет и пет — каза той. — Остават още седемдесет и пет минути. Намерете Конрад Фос и изпратете хеликоптер за него. Свържете ме с госпожа Карпентър.
Грайлинг тъкмо бе свършил разговора си с Лондон, когато неговата секретарка му съобщи, че по телефона го търси Хари Венерстрьом. Възрастният милионер още предната вечер се бе снабдил с необходимия приемател и подслушваше двадесети канал, по който се осъществяваше връзката между „Фрея“ и сушата.
— Разбрах, че ще отлетите с хеликоптер за „Арджил“ — каза той на премиера, без встъпителни думи. — Ще ви бъда много задължен, ако вземете и Лиза Ларсен.
— Не знам дали… — започна несигурно Грайлинг.
— Виж какво бе, човек! Ако нещо се случи, това може да е последната възможност тя да види мъжа си! — избухна шведът. — Терористите няма как да разберат, че Лиза ще е на борда на кръстосвача.
— До четиридесет минути трябва да я докарате тук — рече министър-председателя. — Излитаме в два и половина.
Всички разузнавателни служби и повечето масмедии също бяха настроили приемниците си на двадесети канал и разбраха за срещата. Телефонните линии между Ротердам и десетина европейски столици се пренатовариха. Агенцията за национална сигурност изпрати на президента Матюс буквален препис на разговора между терористите и холандския премиер. Един чиновник изприпка през моравата, разделяща сградата на правителството от резиденцията на министър-председателката на „Даунинг стрийт“ № 10, за да съобщи новината на госпожа Карпентър. Израелският посланик в Бон настоятелно помоли канцлера Буш да изясни при срещата с капитан Ларсен дали терористите на борда на „Фрея“ са евреи. Германският държавен глава обеща да го стори.