Капитанът на „Арджил“ отдаде чест и се ръкува с норвежеца.
— Ричард Престън — представи се той.
Ларсен също му козирува в отговор.
— Добре дошъл на борда на „Арджил“, капитане! — каза Престън.
— Благодаря ви — отговори му Ларсен.
— Заповядайте в каюткомпанията.
Двамата капитани слязоха в най-просторното помещение на кораба — офицерската каюткомпания. Там Престън представи госта си на останалите.
— Негово превъзходителство почитаемият Ян Грайлинг, министър-председател на Холандия. Мисля, че двамата сте разговаряли по телефона… Посланикът на Федерална република Германия, господин Конрад Фос… Капитаните Демулен от френския военен флот, Де Йонг от холандския, Хаселман от германския и Манинг от Военноморските сили на САЩ.
Майк Манинг протегна ръка и погледна брадатия норвежец в очите.
— Приятно ми е, капитане — каза той, като едва изговори думите.
Тор Ларсен задържа за секунда по-дълго погледа си върху него и продължи нататък.
— И най-накрая искам да ви представя майор Саймън Фалън от командосите на Кралската морска пехота — рече Престън.
Ларсен изгледа набития нисък военен и почувства твърдостта на дланта му. „Свобода излезе прав“ — помисли си той.
Всички се настаниха около дългата маса.
— Капитан Ларсен, длъжен съм да ви уведомя, че разговорът ни ще се записва и ще се предава директно по неподслушваем канал в кабинета на британската министър-председателка.
Ларсен кимна. Очите му все се стрелкаха към американеца. Погледите на останалите присъстващи бяха приковани в норвежеца. Само Манинг гледаше махагоновата маса.
— Преди да започнем, мога ли да ви предложа нещо за пиене или за ядене? — попита Престън.
— Само едно кафе, ако обичате. Силно и без захар.
Капитанът на „Арджил“ кимна на стюарда, който мигновено изчезна, за да изпълни поръчката.
— Разбрахме се аз да задавам въпросите от името на всички — продължи Престън. — Естествено всеки може да ме допълни, ако пропусна нещо важно. И така капитане, какво се случи вчера през нощта?
„Вчера ли беше? — запита се Ларсен. — Да, в петък в три сутринта. Сега е събота следобед. Оттогава са изтекли само тридесет и шест часа, а имам чувството, че е минала цяла седмица.“
Норвежецът разказа накратко за това колко лесно терористите са превзели „Фрея“ и как са заключили екипажа в склада за бои.
— Значи са седмина? — попита майорът от морската пехота. — Сигурен ли сте, че не са повече?
— Абсолютно — отвърна му Ларсен. — Седем души са.
— Знаете ли какви са? — попита Престън. — Евреи? Араби? „Червените бригади“?
Ларсен го изгледа с учудване. Беше забравил, че присъстващите още не знаят какви са терористите.
— Украинци са — отвърна той. — Украински националисти. Водачът им ми се представи под символичното име „Свобода“. Говорят помежду си на странен език, който навярно е украински. Във всеки случай е славянски.
— Тогава защо, по дяволите, искат да бъдат освободени двама руски евреи? — попита ядосано Ян Грайлинг.
— Не знам — отговори му Ларсен. — Водачът им твърди, че били негови приятели.
— Досега всички отчитахме само това, че Мишкин и Лазарев са евреи, които искат да отидат в Израел — намеси се германският посланик Фос. — Знаехме, че са от украинския град Лвов, но не ни е минавало през ума, че може и да са били дисиденти, борещи се за свободна Украйна.
— А с какво ще помогне освобождаването на Мишкин и Лазарев на тази кауза? — попита Престън.
— Нямам представа — рече норвежкият капитан. Зададох на Свобода същия въпрос. Той за малко не ми отговори, но в края на краищата реши да не бъде толкова откровен с мен. Спомена само, че освобождаването на двамата му приятели ще причини страхотен удар на Кремъл и вероятно ще предизвика бунт срещу съветската власт в Украйна.
Присъстващите го гледаха с недоумение. После в продължение на десет минути Ларсен описа разположението на терористите на кораба. След това Престън огледа другите капитани и двамата представители на Холандия и на Германия. Всички те му кимнаха. Престън се наведе напред към норвежеца.
— Капитан Ларсен, време е да ви кажа, че довечера хората на майор Фалън ще се приближат под вода до „Фрея“ и ще обезвредят терористите — рече той и се облегна назад, за да види каква реакция ще предизвикат думите му.
— Няма да го направят — спокойно му отвърна Тор Ларсен.
— Моля?
— Свобода ме пусна да дойда тук, за да ви убедя, че ако предприемете такова нападение, „Фрея“ ще бъде взривена.
После Ларсен им предаде точно думите на Свобода: Преди залез слънце всички прожектори на борда на супертанкера ще бъдат включени, така че цялата палуба ще бъде ярко осветена. Всички външни врати на надстройката, както и тези на помещенията вътре в нея, ще бъдат заключени и залостени, за да се предотврати проникването през някой от илюминаторите. Свобода ще остане в една от петдесетте каюти. Във всички тях осветлението ще бъде загасено, а перденцата — спуснати. Един от терористите ще остане на мостика, един ще е на комина, а другите четирима ще обикалят по палубата и с мощни фенерчета ще наблюдават морската повърхност около кораба. Щом някой от тях забележи мехурчета от водолазки акваланг, ще стреля. Човекът на комина ще предупреди постовия на мостика, който пък ще се обади по вътрешния телефон в каютата на Свобода и той ще натисне червеното копче.