Когато Ларсен свърши, настъпи мълчание.
— Мръсни гадове — изсъска Престън.
Погледите на всички се обърнаха към майор Фалън, който се бе вторачил в Ларсен.
— Е, майоре, какво ще кажете? — попита го Грайлинг.
— Можем да опитаме да се качим на борда откъм носа, вместо откъм кърмата — рече Фалън.
Ларсен поклати глава в несъгласие.
— Терористът на мостика ще ви забележи още щом стъпите на палубата.
— Трябва поне да заложим експлозиви в рибарската им моторница — не се предаваше командосът.
— Свобода е помислил и за това — каза Ларсен. — Ще я привържат отзад до руля, където прожекторите от покрива на надстройката ще могат да я осветяват.
Фалън вдигна рамене.
— В такъв случай единствената възможност е да ги нападнем открито. Ще използвам повече хора. Ще си проправим път до надстройката с масирана стрелба, ще разбием вратите и ще проверяваме каютите една по една, докато не открием Свобода.
— Далеч преди това той ще ни изпрати всички на оня свят — отсече Ларсен.
— За съжаление, не мога да не се съглася с капитан Ларсен — каза Ян Грайлинг. — Холандското правителство няма да допусне подобни самоубийствени акции.
— Нито германското — допълни Фос.
Фалън опита последния вариант:
— Капитан Ларсен, вие оставате за дълго насаме със Свобода. Бихте ли се наели да го убиете?
— С удоволствие — отвърна му Ларсен. — Но няма как да внеса на борда оръжие, нито отрова. Когато се завърна на „Фрея“, ще бъда щателно претърсен, преди да ме допуснат в близост до Свобода. Ако открият в мен оръжие, ще убият още един от екипажа ми. Не мога да поема такъв риск.
— Съжалявам, майор Фалън, но очевидно „твърдият вариант“ отпада — рече Престън и стана.
— Господа, мисля че си изяснихме ситуацията и нямам повече въпроси към капитан Ларсен. Остава само да бъдат уведомени правителствата на другите засегнати от случая страни. Капитан Ларсен, благодаря ви за проявеното към нас търпение. В личната ми каюта ви очаква един човек.
Стюардът отведе Ларсен от каюткомпанията. Майк Манинг изгледа норвежеца, като вътрешно се терзаеше. След отхвърлянето на плана за нападение на командосите отново ставаше актуална ужасната заповед, която бе получил сутринта от Вашингтон.
Стюардът отвори вратата на личните покои на капитан Престън. Лиза Ларсен откъсна поглед от илюминатора и от очертаващата се в далечината „Фрея“ и стана от канапето.
— Тор! — възкликна тя.
Ларсен затръшна с крак вратата зад гърба си, разпери ръце и жена му се хвърли в неговите обятия.
— Здравей, снежна мишко!
Високоговорителят в кабинета на британската министър-председателка заглъхна.
— По дяволите! — каза сър Найджъл, с което изрази мнението на всички присъстващи за чутото.
Министър-председателката се обърна към Мънроу:
— Както виждате, господин Мънроу, информацията, която ни носите, се оказва много важна. Ако вашето обяснение ни помогне да се справим с тази критична ситуация, излиза, че вие и агентът ви не сте рискували напразно. И така, защо Максим Рудин се държи по такъв необясним начин?
— Защото, както всички тук добре знаете, от няколко месеца ръководната му позиция в Политбюро виси на косъм…
— Да, но това се дължи на решението му да направи отстъпки на американците във военната област — възрази премиерката. — Вишнаев го атакува по този въпрос.
— Госпожо, Ефрем Вишнаев е започнал битка за върховна власт над Съветския съюз. Вече не може да се върне назад. Ще се мъчи да свали Рудин с всякакви средства, защото в противен случай след подписването на Дъблинския договор Рудин ще го унищожи. Двамата затворници в Берлин са в състояние да дадат в ръцете на Вишнаев оръжие срещу генералния секретар, което ще накара двамата колебаещи се членове на Политбюро да минат в лагера на ястребите.
— И как ще стане това? — попита сър Найджъл.