— Какво, по дяволите, става при вас, хер бюргермайстер?
— Не знам — отвърна му изнервеният кмет. — Англичаните ме увериха, че скоро ще оправят проклетия си самолет. Не мога да проумея защо не използват граждански самолет от „Бритиш Еъруейз“? Казах им, че сме готови да заплатим разходите по един такъв чартър.
— След час онези психопати на „Фрея“ ще изпомпат в морето сто хиляди тона нефт! — рече Грайлинг. — Ако това стане, моето правителство ще обвини за случилото се англичаните.
— Напълно съм съгласен с вас — отговори му берлинчанинът. — Всичко така се обърка заради този самолет!
В единадесет и тридесет подофицерът Баркър затвори кожуха на двигателя и слезе по стълбичката. Отиде до вътрешния телефон и позвъни в офицерската столова. Обади му се началникът на базата.
— Самолетът е готов за излитане, сър — докладва механикът.
Началникът на Гатов се обърна към наобиколилите го мъже, сред които бяха четиримата радиорепортери и директорът на затвора „Моабит“.
— Повредата е отстранена — каза им той. — След петнадесет минути „Домини“ ще излети.
През прозорците на столовата присъстващите видяха как елегантният реактивен самолет се показва от хангара. Пилотът и помощник-пилотът се качиха в кабината му и включиха двигателите.
Директорът на затвора отиде в ареста и съобщи на двамата украинци, че ще излетят за Израел. Часовникът му показваше единадесет и тридесет и пет. Точно колкото стенните часовници в двете килии. Двамата затворници бяха отведени до „Ленд Роувъра“ на военната полиция и той потегли към самолета. Мишкин и Лазарев мълком се качиха по стълбичката и седнаха на местата си. Придружаваше ги само един сержант от военната полиция.
В единадесет и четиридесет и пет подполковник Джарвис отвори дроселите и „Домини“ се издигна над пистата на военновъздушната база в Гатов. Самолетът направи плавен завой на юг и пое по въздушния коридор от Западен Берлин към Мюнхен.
Четиримата радиорепортери предаваха излитането на живо от офицерската столова. Слушатели от цял свят разбраха, че четиридесет и осем часа след предявяването на исканията на терористите Мишкин и Лазарев летят към Израел и към свободата.
Посредством радиото новината бе чута и в домовете на трийсетимата офицери и моряци от екипажа на „Фрея“. Майки и съпруги облекчено се разридаха. Децата и внуците ги питаха защо плачат.
Екипажите на малката армада от кораби за гасене на пожари също чуха за излитането и… си отдъхнаха. И учените, и моряците добре знаеха, че не са в състояние да се справят със сто хиляди тона разлят нефт.
В Тексас бе слънчево неделно утро. Нефтеният магнат Клинт Блейк изслуша новините на Ен Би Си и се провикна:
— Най-сетне!
Хари Венерстрьом чу добрата вест по Би Би Си в луксозния си ротердамски хотелски апартамент и се усмихна със задоволство.
В редакцията на всеки вестник, от Ирландия до Желязната завеса, кипеше трескава работа. Подготвяха се сутрешните броеве за понеделник. Журналистите описваха цялата история от завземането на „Фрея“ до отлитането на двамата украински евреи за Израел. Секретарите оставиха място на първа страница за пристигането На Мишкин и Лазарев в Тел Авив и за освобождаването на супертанкера. До десет сутринта — крайния срок за предаването на броя за печат, имаше достатъчно време, за да се вместят последните новости по случая.
В дванадесет часа и двайсет минути западноевропейско време правителството на Израел даде съгласие да спази исканията на терористите относно посрещането на Мишкин и Лазарев на летище „Бен Гурион“. До кацането на самолета оставаха по-малко от четири часа.
В стаята си на шестия етаж на хотел „Авия“, близо до летище „Бен Гурион“, Мирослав Камински също чу по радиото за изявлението на израелските власти. Той въздъхна с облекчение. Беше пристигнал в Израел в петък следобед и очакваше да види двамата си украински приятели още в събота. Но после германското правителство промени намеренията си и оттогава Камински слушаше безпомощно радиото и си гризеше ноктите от напрежение. Той чу, че приятелите му на борда на „Фрея“ са източили двайсет хиляди тона нефт и чак на сутринта в неделя се поуспокои, когато научи за излитането на самолета с Мишкин и Лазарев. Очакваше се „Домини“ да кацне на летище „Бен Гурион“ в шестнайсет и петнайсет западноевропейско време, осемнайсет и петнайсет — израелско.
Ендрю Дрейк чу новината за излитането по транзистора си и се поотпусна. Получените тридесет и пет минути по-късно гаранции от израелското правителство бяха по-скоро една формалност.