— Не би трябвало да прекъсвам гласуването — каза той с равнодушен тон, — но е получена важна новина. Преди два часа Мишкин и Лазарев са умрели внезапно в килиите си в телавивската Дирекция на полицията. Един от тяхната група е паднал от прозореца на някакъв хотел в същия град и също е починал. Терористите, които бяха завзели „Фрея“, са изгорели в море от пламнал петрол. Никой от изброените не е проговорил, преди да умре. Това е. Сега да се върнем към гласуването.
Всички забиха погледи в покривката на заседателната маса.
— Кои са против предложението на другаря Вишнаев?
Василий Петров и Дмитрий Риков вдигнаха ръце. Последваха ги Чавадзе, Шушкин и Степанов.
Петрянов, който преди бе гласувал против Рудин, разбра накъде духа вятърът и също вдигна ръка.
— С радост ще гласувам за политиката на нашия генерален секретар — каза Комаров и се присъедини към останалите.
Рудин му се усмихна.
„Мръсник! — помисли си той. — Колкото и да ми се мазниш сега, ще ти видя сметката!“
— И така, осем гласа в моя подкрепа, срещу четири за оставката ми — обобщи Рудин. — Мисля, че с това дневният ред се изчерпа.
Наистина нямаше какво повече да си кажат. Всичко бе ясно.
Дванадесет часа по-късно капитан Тор Ларсен отново застана на мостика на „Фрея“ и огледа морето наоколо.
Той бе преживял нощ, изпълнена със събития. Британските командоси го бяха освободили преди дванадесет часа, малко преди силите му да го напуснат и да припадне. Флотските сапьори внимателно бяха обезвредили заложените експлозиви и впоследствие ги бяха махнали от танкера.
Командосите отвориха желязната врата, зад която екипажът чакаше от шейсет и четири часа да бъде освободен. Посрещнаха ги радостни викове. След това през цялата нощ спасените моряци звъняха по телефона на семействата си.
Един военен лекар от флота положи Ларсен на собствената му койка и се погрижи за неговите рани.
— Ще се наложи да ви оперират — каза докторът на едрия норвежец. — Ще наредя да ви откарат незабавно с хеликоптер в Ротердам.
— Няма нужда — отвърна му полуприпадналият Ларсен. — Ще стигна до Ротердам с „Фрея“.
Лекарят почисти раната, сложи ръката на капитана в шина и му би една инжекция с морфин. Секунди след това Ларсен заспа дълбоко.
Цяла нощ хеликоптери кацаха и излитаха от борда на „Фрея“. Освен Хари Венерстрьом, който дойде да види кораба си, с тях пристигна и такелажната бригада, която трябваше да помогне на екипажа при акостирането. Помпаджията намери скритите бушони и задействува помпите за разпределение на товара в трюма. Той възстанови балансираното разположение на нефта в резервоарите и спусна преградите между тях.
Докато капитанът спеше, първият и вторият помощник провериха дали всички системи на танкера са в изправност. Главният механик огледа любимото си машинно отделение.
През нощта противопожарните кораби разпръснаха емулгаторен препарат върху разлетия нефт, който не бе успял да изгори в пламъците, причинени от магнезиевите осветителни заряди на снарядите.
Тор Ларсен се събуди малко преди разсъмване. Главният стюард му помогна да се облече в парадната униформа на старши капитан на „Нордиа лайн“. Ларсен внимателно промуши ранената си ръка през ръкава, украсен на маншета с четири златни ивици, и я окачи на превръзка на шията си.
В осем сутринта той застана на мостика. До него бяха първият му помощник и двамата лоцмани от Мааската лоцманска служба. По-старшият от двамата носеше неизменната „кафява кутия“ с навигационни помагала.
За голямо учудване на Тор Ларсен, морето на север, на юг и на запад от „Фрея“ беше пълно с кораби. Траулери от Хумбер и от Скелт, рибарски гемии от Лориан и Сен Мало, от Остенд и от кентското крайбрежие, търговски кораби, плаващи под всякакви флагове, и петте натовски бойни кораба — всички се бяха скупчили около супертанкера в широка дъга.
В осем часа и две минути гигантските витла на „Фрея“ задълбаха във водата и масивната верига на котвата изтрополи и я повдигна от дъното. Зад кърмата на кораба се появи бяла пенеста следа.
В небето закръжаха четири самолета, екипирани с телевизионни камери, които показваха на целия свят морската богиня „Фрея“.
Когато знамето с викингския шлем се развя върху надстройката й, Северно море бе огласено от буря от звуци.
Пискливи сирени зазвучаха едновременно с мощното тръбене на големите си посестрими. Повече от сто капитана на всякакви кораби — от най-малките и безобидните до най-големите и смъртоносните — приветстваха „Фрея“ с традиционния моряшки поздрав.