— Един тон зърно се обработва с трийсет грама от органично-живачния химикал. За цялото количество зърно ни бяха необходими триста и петдесет тона от препарата. Разполагахме на склад само със седемдесет тона от него и веднага наредихме на завода в Куйбишев да произведе още двеста и петдесет тона.
— Само един завод в страната ли може да я произвежда?
— Да, другарю Петров. Въпросното съединение се използва в малки количества и мощностите на Куйбишевския завод напълно задоволяват нуждите на нашето селско стопанство в това отношение. Химическият комбинат в Куйбишев е един от най-големите производители на инсектициди и на изкуствени торове в СССР. Той е способен за по-малко от четиридесет часа да произведе двеста и осемдесет тона от препарата.
— А качественият контрол? — попита един от членовете на Политбюро, който бе роден и израсъл на село и разбираше от тези работи.
Академикът пак преглътна като риба на сухо. Искаше му се да не го мъчат повече, а час по-скоро да го изпратят на спокойствие в Сибир.
— Получило се е невероятно съвпадение на фатални обстоятелства — призна той. — Докато комбинатът бил в ремонт, химикът, началник на отдела по анализ и качествен контрол, си взел отпуска и заминал в Сочи. Изпратили му телеграма да се връща веднага, но тъй като летището в Куйбишев било затворено поради мъгла, наложило му се да пътува с влак. Когато пристигнал, препаратът вече бил произведен.
— Не са ли взели проби за анализ? — попита Петров.
Академикът съвсем се сниши и стана бял като платно.
— Химикът настоявал да провери качеството на цялото количество. Функционерът от Москва пък искал незабавно да изпрати препарата в станциите за химическа обработка на зърното. Скарали се, но в края на краищата стигнали до компромис. Химикът искал да вземе проби от всеки десети чувал, общо от двайсет и осем. Партийният работник му разрешил да анализира съдържанието само на един чувал. Точно тогава станала третата грешка. Чувалите с новата продукция били складирани заедно със седемдесетте тона изправен препарат. Склададжията взел една от старите торби и я отнесъл в лабораторията. Изследванията показали, че препаратът е годен за използване и цялото количество било разпратено по страната.
Академикът завърши доклада си. Нямаше какво повече да каже. Излишно бе да започне да обяснява как една техническа неизправност, погрешното решение на двама притиснати от обстоятелствата изнервени мъже и безотговорността на един склададжия — всичките, събрани заедно, са довели до катастрофални последствия за Съветския съюз. Не беше негова работа да прави подобни изводи. Тишината в залата бе убийствена.
Наруши я студеният ясен глас на Вишнаев:
— Какво ще предизвика прекомерното количество „Линдан“? — попита той.
— От предпазващи, функциите му се превръщат в унищожаващи. Той натравя семената. Пшеницата пониква рехава, хилава, кафеникава и не дава зърно.
— Каква част от пролетните насаждения е засегната? — продължи разпита Вишнаев.
— Около четири пети, другарю Вишнаев. Зърното, обработено със седемдесетте тона препарат от държавния резерв, дава здрава реколта. Всичко останало е погубено.
— Значи отровеното зърно е било смесено със здравото и после засято, така ли?
— Да, другарю Вишнаев.
Две минути по-късно разрешиха на академика да си върви и да се оттегли от активна дейност, забравен от всички. Вишнаев се обърна към Комаров:
— Струва ми се, че би трябвало да си в течение на тази история. Какво направи с младото функционерче, забъркало тази каша?
— Държим го при нас — намеси се Иваненко. — Прибрахме и химика, напуснал своя трудов пост, както и склададжията, който е човек с изключително ниска интелигентност. Инженерите по поддръжката, които също арестувахме, твърдят, че са изискали и са получили писмена заповед да прекратят профилактичния ремонт.
— А партийният работник проговори ли?
В съзнанието на Иваненко за миг изникна образът на съкрушения човек в килията в подземието на Лубянка.
— Не можеш да му затвориш устата — отговори той.
— Саботьор ли е? Агент на империалистите ли е?
— Не — отвърна му Иваненко и въздъхна. — Просто е идиот. Амбициозен апаратчик, който се е престарал. Повярвайте ми. Сигурен съм в това. В черепа на този човек за нас няма тайни. Имаме си начини…
— Един последен въпрос. Само за да уточним размера на щетите. — Вишнаев отново се обърна към Комаров. — Вече ни е известно, че от зимните посеви ще получим половината от планираната реколта — тоест, вместо сто, петдесет милиона тона. Каква реколта ще приберем през октомври от пролетните посеви?