Когато му зададоха този въпрос за първи път, нещо в Адам се разбунтува, както онзи път в Кипър. Той беше сигурен в предаността си на службата и знаеше, че не би се поддал на изнудване дори ако руснаците разберат за историята с Валентина, а те нямаше откъде да научат за нея. Ако все пак се стигнеше дотам, той щеше да си признае и да подаде оставка. Но не искаше кадровиците да ровят с мръсните си пръсти из личния му живот. „Не съм ничия собственост! Аз сам съм си господар!“ — каза си Мънроу и наруши правилата, като отговори на въпроса отрицателно. Веднъж излъгал, не можеше да се върне. През шестнайсетте години служба му се наложи три пъти да повтори лъжата. От това нищо не му се случи и той бе сигурен, че и за в бъдеще нищо няма да се случи. Любовната му връзка с Валентина отдавна бе погребана в спомените и никога нямаше да възкръсне.
Ако не беше толкова умислен, Мънроу щеше да забележи, че от една ложа някой го наблюдава. Преди да запалят светлините за антракта ложата се опразни.
Тринайсетте мъже, които на следващия ден се събраха около масата в кремълската зала, бяха напрегнати и притеснени. Предусещаха, че докладът на академика ще предизвика фракционна борба в Политбюро, каквато не е имало от времето на свалянето от власт на Хрушчов.
Както обикновено Рудин ги изгледа мрачно през дима на папиросата си. На обичайното си място от лявата страна на масата, най-близо до генералния секретар, бе седнал организационният секретар на ЦК Петров. До него седеше Иваненко от КГБ. Външният министър Риков нервно подреждаше листата пред себе си. Идеологът Вишнаев и министърът на отбраната Керенски мълчаха умислени. Рудин огледа останалите седмина, като пресмяташе на чия страна ще застанат, ако се стигне до спор.
От тях трима не бяха руснаци: Витаутас от Латвия, Чавадзе от Тбилиси и таджикът Мохамед. Присъствието тук на всеки един от тях бе своеобразен жест към неруските националности, но това не означаваше, че тримата не бяха заплатили висока цена за постовете си. Те бяха напълно русифицирани. Единият от тях бе бивш първи секретар на партията в своята република, другите двама бяха запазили тези функции и след избирането им за членове на Политбюро. И тримата бяха привеждали в действие репресивни програми, насочени срещу свои сънародници: дисиденти, националисти, поети, писатели и дори работници, които някъде се бяха изказали срещу потисничеството на Руската империя. И тримата не можеха да се върнат в републиките си без подкрепата на Москва. В една евентуална фракционна борба в Политбюро те щяха да подкрепят печелившата страна. Рудин се надяваше нещата да не стигнат чак до открито противопоставяне на групировки в най-висшия орган на властта, но още когато прочете за пръв път сам в кабинета си доклада на академика, той предугади тази вероятност.
Останалите четирима бяха чистокръвни руснаци. Комаров, секретарят на ЦК по въпросите на селското стопанство, който изглеждаше доста притеснен; шефът на профсъюзите Степанов; Шушкин, който отговаряше за връзките с комунистическите партии и революционните движения; и Петрянов, завеждащият икономиката и промишлеността.
— Другари — започна Рудин, — всички имахте възможността обстойно да се запознаете с доклада на академик Яковлев. Прочели сте и прогнозата на другаря Комаров за това, че през октомври ще трябва да се справим с недостиг на зърно, равняващ се на сто и четиридесет милиона тона. Най-важният въпрос, който стои пред нас, е: може ли Съветският съюз да изкара следващата година със сто милиона тона зърно?
Разискванията продължиха цял час. Членовете на Политбюро размениха доста остри думи, но бяха единодушни в едно: недостигът на зърно ще доведе до лишения, каквито народът не бе изпитвал от времето на Втората световна война. Ако държавата изкупи дори минимални количества, необходими за изхранването на градското население, селото ще остане без грам зърно. Когато падне първият сняг и покрие пасищата, ще започне избиването на едрия рогат добитък, тъй като за него няма да има никакъв фураж. Ще са нужни десетки години, за да се възстанови животновъдството в Съветския съюз. А ако се остави на колхозите малко зърно, това би означавало глад в градовете.
Рудин прекрати дискусията:
— Добре. Ако решим да гладуваме, как ще го приеме народът?
Петров разкъса възцарилата се тишина и обясни, че дори в момента има признаци за неспокойство сред големи маси от населението. Доста хора напускали партията. Хилядите пипала на партийния апарат регистрирали много случаи на проявено недоволство от властта. Ако се стигне до гладуване, голяма част от партийните кадри ще застанат на страната на пролетариата.