— Съгласен съм с вас, но само донякъде, другарю Иваненко — каза Рудин. — Дори те да имат пшеница, а ние да разполагаме с достатъчно пари, съществува вероятност, колкото и малка да е тя, че този път американците ще поискат от нас някои отстъпки.
При думата „отстъпки“ всички се вкамениха.
— Какви отстъпки? — попита маршал Керенски.
— Това ще разберем чак когато седнем на масата за преговори — отвърна му Рудин. — Но сме длъжни да помислим и за варианта, ако те поискат отстъпки във военната област…
— Няма да позволя това! — извика Керенски и скочи на крака. Лицето му почервеня.
— Нямаме друг избор — противопостави му се Рудин. — Всички се съгласихме, че не бива да допускаме глад сред населението. Това би забавило развитието на Съветския съюз и пълната победа на марксизма-ленинизма с цяло десетилетие, а може би и с повече. Зърното ни е жизнено необходимо. Ако империалистите поискат от нас отстъпки във военната сфера, може би ще се наложи да приемем и за две-три години да изостанем от тях във въоръжаването. Но след като си възвърнем бойната мощ, ще сме още по-силни.
Разнесе се одобрителен шепот. Очертаваше се, че Рудин ще излезе от съвещанието като победител.
Но в този момент Вишнаев нанесе удара си. Бавно се изправи и приказките утихнаха.
— Проблемите, които стоят пред нас, са много сериозни и могат да имат непредвидими последствия — каза той с мекия си глас, който сякаш призоваваше към разум. — Мисля, че още е твърде рано за вземане на окончателни решения. Предлагам да се съберем тук отново след две седмици и дотогава добре да обмислим ситуацията.
Номерът му мина. Стана точно това, от което Рудин се страхуваше. Вишнаев спечели време. Десет от членовете на Политбюро гласуваха за отлагане на съвещанието, трима бяха против.
Юрий Иваненко слезе на приземния етаж и тъкмо се канеше да се качи в лимузината си, когато един висок и безупречно облечен майор от кремълската охрана го потупа леко по рамото.
— Другарю председател, другарят генерален секретар иска да говори с вас в апартамента си — тихо каза той.
После се обърна и тръгна по коридора, който водеше към отдалечения край на сградата. Иваненко го последва. Докато гледаше в гръб издокарания в съвършено скроена куртка, гълъбовосиви бричове и лъснати ботуши майор, той си помисли, че ако се наложи някой от Политбюро да бъде арестуван, това ще сторят подчинените лично на него специални гранични части на КГБ, отличаващи се със светлозелените си околожки и с кокардите във формата на щит и меч — знакът на комитета.
Но ако самият Иваненко изпаднеше в немилост, нямаше да възложат на подчинените му да арестуват шефа си. Щяха да го отведат тези надменни кремълски гвардейци — облечените в елегантни униформи пазители на върховната власт. Преди трийсет години именно те бяха арестували Лаврентий Берия.
Възможно бе задачата да бъде възложена тъкмо на този самоуверен майор, който вървеше пред Иваненко. И той щеше да я изпълни, без да му мигне окото.
Стигнаха до асансьора, който водеше до личните покои на генералния секретар. Качиха се на третия етаж и влязоха в апартамента на Рудин.
Сталин бе живял в уединение в, Кремъл. Маленков и Хрушчов бяха предпочели да обитават луксозни апартаменти в една на пръв поглед съвсем обикновена сграда в края на „Кутузовски проспект“, където бяха настанили и своето обкръжение. Когато преди две години почина жената на Рудин, той се върна към традицията и се нанесе в Кремъл.
За човек с огромна власт като него апартаментът му бе сравнително скромен. Той се състоеше от облицована с мрамор баня, кухня, кабинет, хол, трапезария и спалня. Рудин живееше сам, ядеше малко и рядко, и беше безразличен към лукса. За него се грижеше една възрастна прислужница и вездесъщият Миша, едър и привидно тромав бивш военен, който се движеше съвсем безшумно, никога не говореше и беше винаги под ръка, когато потрябваше на господаря си. Миша покани с жест Иваненко да влезе. В кабинета председателят на КГБ завари Максим Рудин и Василий Петров, които го чакаха.
Рудин му посочи един стол и започна да говори направо по същество, без излишни приказки.
— Поканих ви тук, защото и тримата добре знаем, че назряват някои проблеми — прогърмя гласът му. — Стар човек съм и пуша прекалено много. Преди две седмици ходих да се прегледам при онези шарлатани в Куниево. Наскоро излязоха резултатите от изследванията. Настояват да постъпя там на лечение.