Виктор О’Райли
Дяволската стъпка
Хуго Фицдуайн #3
Благодарности
Колкото по-големи проучвания правя, преди да напиша една книга, толкова по-ясно ми става, че независимо колко драматична е една творба, тя бледнее в сравнение с приключенията на много от хората, които ми помагат в творчеството. Това са изключителни личности, вършещи изключителни неща в този наш свят.
Така или иначе, тези редове са много слаб опит да изразя огромното си „Благодаря“.
Към тези, чиито имена не мога да спомена поради причини, за които всички знаем — особено към приятелите ми в Мексико — благодаря ви! Към тези, които съм забравил да спомена в печатно слово — благодаря ви и простете човешката ми слабост.
Трябва да добавя, че консултантите ми бяха невероятни. Ако сте забелязали някаква грешка — тя е моя.
Тук особено внимание заслужава Дъг Милър от Purple-Green Consulting от Мериленд, който проектира МВА (машината за внезапна атака) или, иначе казано, гънтрака, описан в тази книга. Американският му вариант е забележителният „Чиноут“ — фирма, ръководена от д-р Макс Орм Джонсън.
Бих желал да отдам дължимото и на ирландските рейнджъри — еквивалента на Делта или SAS. Рейнджърите наистина съществуват и често действат на много интересни места.
Оригиналният „Калико“, оръжието, избрано от Фицдуейн в това приключение, е направен от компанията на Майкъл К. Милър Calico Light Weapon System.
Полковник Боб Дилджър е човекът, с когото не успях да се срещна. За това, което съм чул за него, мога само да кажа: „Човек на място.“
В порядъка на изложените имена не е вложен никакъв смисъл, като се изключи приблизителната хронология на срещите ми с тях.
Вашингтон
Бригаден генерал Франк Брусино; Бригаден генерал Самюъл Кокерам; Генерал-лейтенант Джеймс Х. Мериман; Джордж (Жак) О’Хара; Ерик Форест; Филип О’Рурк; Мишел Вердюн (Ле Хал); Майк Долан; Бил Джарел; Джон Сакарански; Шинън Фелън; Полковник Енди Фелън; Кристи Нойеншвандер, Даун Иглър; Мелиса Темерак; Вон и Диана Форест; Конгресмен Дънкан Хънтър; Конгресмен Джим Сакстън; Конгресмен Сони Боно; Конгресмен Майкъл Форбс; Конгресмен Бил МакКалъм; Конгресмен Боб Доран; Конгресмен Ранди — Дюк — Кънингам; Конгресмен Чарли Уилсън; Конгресмен Филип Крейн; Робърт — Корки — Колмън; Джозеф Бодански; Дон Мориси; Уилям Р. Питс; Фредерик Даунс, Младши; Джоф Фридман; Джон Л. Далтон; Крие Джонсън; Джордж Ийлинг; Джон Рос; Глен У. Гудман-младши; Полковник-лейтенант Боб Еджъртън.
Файетвил, Форт Браг И 82-ра Въздушнопреносима дивизия
Генерал-майор Джордж А. Крокър; Мистър Клоустън; CSM Стивън Ингланд; CSM Майерс; Майор Ривърс Джонсън; Полковник Т. Р. Търнър; Полковник Дейвид Х. Петрюс; Полковник Франк Хелмик; Полковник лейтенант Тони Тата; 1-ви лейтенант Джери Перкинс; 1-ви лейтенант Стивън П. Базиличи; Сержант Хелм; Сержант Марк А. Сапиер; Spc. Ричард Расмусен; Spc. Джули Хотъл; Spc. Майкъл Симко; Spc. Клътър; тилови офицер Пат Риордан; Робърт Андзуони; Майор Джо Андржейевски; Сержант Дейвид Бейли; Джордж Хауърд; Пит Питърсън; Капитан К. Х. Енис; 1-ви сержант МакКоркуодал; Шериф Ърл — Мууз — Батлър; Роксан М. Мерит; Дон и Пати Лууби; Дж. Б. Амакър; Кейт Идема; Ед Ривас; Бил Пеглър; Кен Къминс; Джо ван Клив; Капитан Л. У. Бейли; Пит Керълан — Пирата; Полковник Уейн Морган; Рон Бърнет; Д-р Дейвид Силбъгълд, полковник-лейтенант о.з. Стенли Р. Бенц; Къртис Л. Спърлинг, Business Development, Teledyne Broun Engineering; Уилям Ф. Атуотър, куратор, Музей на Американската армия.
Американско посолство в Дъблин
Полковник У. Т. Торпи; Марджо Колинс; Жан Райлъндс; Лин Кесъл.
Ливърмор
Д-р Едуард Телър; д-р Брус Тартър; д-р Джон Хънтър; Гордън Яно; д-р Хари Картланд; д-р Джей Дейвис; д-р Дейвид Диърборн; д-р Томас Кар; Том МакЕван; д-р Кетлийн Бейли; Бил Кливланд; д-р Рик Тугууд; Марк Екхард; Лиз Къран; д-р Алън Моуд; Пол и Керин Мейслин; Крег Савой; д-р Уди Кларк; Брус МакФарлън; Елън Плакас; Нил Гришан; Фред Коул; Началник Рон Скот.
Някои бележки за супероръдието, описано в „Дяволската стъпка“
Следях тази история със супероръдието от известно време и през април 1996-а се оказах част от малка група, поканена от откривателя и конструктора д-р Джон Хънтър, да наблюдавам пробните изпитания на SHARE SHARP означаваше Научноизследователски проект за свръхголеми височини и представляваше най-голямата установка за изстрелване, работеща с водород. Тя е пряк наследник на проекта на д-р Джералд Бул, HARP, положил основите на цевните установки за изстрелване през 1950 година. В момента проектът се ръководи от д-р Хари Картланд. През свободното си време той ужасно обича да бяга, да се катери и да скача от самолети.