— Дай да отидем дотам и да поговорим — уморено промърмори Килмара. — За нещастие животът рядко е толкова прост.
Катлийн се стресна, като разбра колко е развълнувана, когато той се върна. Цивилните стъпки, кратката размяна на реплики с часовите, шумното отваряне на вратата. Едва доловимото шумолене на дишането му. Не беше във форма. Силното изскърцване на стола, когато се отпускаше в него.
— Едгар — каза тя тихо. — Радвам се, че се върна.
— Наистина ли? — попита той доволен. — Аз… Липсваше ми, Катлийн.
Този път тя не отвърна. Действаше по инстинкт и нищо повече. Стъпката трябваше да бъде направена от Реймън. Да се постарае да спечели благоволението й, без да усети какво се иска от него да направи. И по-нататък изобщо нямаше да го интересува. Но това все още предстоеше. Засега трябваше да подръпва въдицата, но не твърде силно, просто да държи кордата опъната. Пусни го да поплува малко, но толкова, колкото да не се освободи.
Тя се усмихна. Отново си спомни за Фицдуейн и езерото до замъка, където двамата ходеха на риболов. Той й бе казвал, че най-лошото нещо в риболова е хващането на рибата. Тишината наоколо, едва доловимото плискане на водата, жуженето на насекомите, красотата на пейзажа, изостреният ловен инстинкт. Това бяха нещата, на които той се радваше. Но беше добър въдичар, както всички от неговата класа. Така ги възпитаваха от малки. Семейството на Катлийн обаче не бе толкова привилегировано. Животът й не бе предварително аранжиран. Имаше някои неща, които сама трябваше да открие.
— Много се радвам да те видя отново усмихната — каза той. — Този път наистина трябва да поговорим и да се поопознаем малко. Затова питай. Сигурно има много неща, които искаш да знаеш, и аз съм готов да ти помогна.
— Не искам да те разстройвам, Едгар — отвърна Катлийн. — Последния път ти се притесни и не ми се ще това да се повтори — тя се засмя тихо. — Затова трябва да ме предупреждаваш, ако засягам някой чувствителен проблем.
Реймън пое въздух, сякаш стягайки се за предстоящите й въпроси.
— Е, хайде, питай каквото искаш.
— Къде се намирам, Едгар?
Реймън й обясни.
Тя се опита да си представи картата на Мексико. Исусе Христе! Намираше се на края на географията, а освен това се носеха слухове за търкания между Текуно и централното правителство. Мисълта за помощ отвън угасна. Много трудно бе да се стигне до нея, дори и да узнаеха къде се намира.
Можеше да разчита само на себе си. Тук щеше да умре, освен ако не се опиташе да промени съдбата си. Иначе никой друг не можеше да й помогне. Никой! Усети как паниката е готова да я завладее и с усилие се помъчи да не го покаже. „Аз съм силна и знам!“ Но не знаеше достатъчно… Трябваше да накара Реймън да говори. Сам бог виждаше, че той го иска.
— Защо ме отвлякоха? — попита тя. — Защо именно мен? Как стана?
— В Ню Йорк живеят осем милиона души — отвърна Реймън. — Отиваш в Ню Йорк и на Пето авеню неочаквано срещаш свой съученик, когото не си виждала от абитуриентския бал. По същия начин работи и тази схема. Нямам представа защо и как. Според мен всички сме свързани от една съдба, която все още не можем да разгадаем.
— Не те разбирам, Едгар.
— Рейко Ошима отговаря за охраната тук, в Дяволската стъпка — каза Реймън. — А аз — за научната част на проекта. Генерал Луис Бараган възглавява целия комплекс, включително и близката военновъздушна база, като докладва директно на своя братовчед, губернатор Диего Куинтана. А Куинтана е фактическият диктатор на този щат. Официално Текуно продължава да бъде част от Мексико, но това е само прах в очите на околните. В действителност законите от Мексико сити спират да действат на границата с Текуно. Това, което виждаш, е началото на бъдещо независимо Текуно, Катлийн, и това може би няма да бъде единствената част от Мексико, която ще се отдели. Настроенията в Чиапас също не са кой знае колко здравословни, а има и още един-два щата. Обаче в Текуно има петрол, с който може да се купи необходимото за такава цел. Оръжия, наемници, технологии, политическо влияние, където трябва. Всичко това е налице и се събира на едно място.
— А защо ме отвлякоха? — отново попита Катлийн.
— Ошима не ми казва нищо. Но тя спи с генерал Луис Бараган, а ние двамата с Луис се разбираме прекрасно. Всичко това, което ти разправям, е измъкнато от Луис, но той не е толкова прецизен като Ошима, затова не му вярвай изцяло.
— Защо? — попита за трети път Катлийн.