Фицдуейн направи кратка пауза.
— Да ги унищожим! Да избием колкото е възможно повече от тях. Поуката от това трябва да бъде, че тероризмът не води до дълголетие. Затова, щом пръстът ви е на спусъка, не се колебайте да го натиснете. Може и да се приеме за черен хумор, но като отнемате техния живот, вие го запазвате за другите хора. И в това се състои целият смисъл на антитероризма.
С тънка усмивка Фицдуейн плъзна поглед по групата.
— Ами това, приятели, е планът на акцията. Ясен, солиден и прост. Някакви въпроси?
Един от контингента на SAS, „Шедоу №4“, повдигна в недоумение гъстите си вежди. Обади се Боб Стивънс — Тухлата — нисък, набит сержант с обрулено от времето лице, подгонил четиридесетте. Това направо бе събитие, тъй като Боб рядко вземаше думата. Специалист по взривовете, Боб наистина обожаваше да вдига разни неща във въздуха.
— Да прелетим хиляда и шестстотин километра, да прекараме пет дни на вражеска територия в пластмасови панаирджийски колички срещу танкове, да атакуваме две позиции, защитавани от близо седемстотин души, подкрепени от други две хиляди по пътя, да избием вътрешното ядро от петдесет терористи от Яибо, да спасим една госпожичка, да унищожим едно оръдие, твърде голямо, за да успеем, и накрая да се измъкнем, повлекли зад дирника си половин армия. По дяволите, полковник, това си е живо извращение. Няма ли да ни накарате да свършим още нещо?
— Ами да се върнете цели бе, Тухла, ако нямате нищо против — бе учтивият отговор на Фицдуейн.
Тухлата първо си придаде многозначително замислен вид, а после се ухили. Преди две години бе гостувал шест месеца на австралийските SAS.
— Няма проблеми, шефе — каза той.
Фицдуейн изобщо не се усъмни.
— А сега, момчета, подробностите. Зная, че много си падате по тях, особено пък да ги предъвквате безброй пъти — усмихна се той.
Навън слънцето залязваше, скоро щеше да настъпи уреченият час. Междувременно предстоеше още работа. Така бе винаги, когато наоколо се навърташе Фицдуейн. Той умееше да бъде взискателен и, изглежда, нямаше никога да се отпусне.
20.
Килмара бе наредил на Мечката да изпълнява длъжността ръководител на скоковете в самолета С 130 на Фицдуейн. Това бе добър ход. В присъствието на Мечката имаше нещо, внушаващо огромно доверие, дори и в шегите, които той пускаше, докато летяха. Те помагаха срещу дългото друсане в самолета, срещу вонята на повръщано и срещу едва потисканото чувство на ужас, докато хората, се подготвяха за скок в тъмнината.
Противоестествено бе да напуснеш сигурността на самолета и да се хвърлиш в празното пространство. И макар че Фицдуейн го бе правил и преди, и въпреки че разумът му подсказваше, че това е възможно, самата му същност крещеше, че 75 метра бе твърде ниско за скок! Парашутът не би се отворил навреме, пилотът не би могъл да прецени добре височината. Нещо би могло да се обърка.
Невероятно бе облекчението, когато разцъфнаха куполите на парашутите. Също и последвалата тишина, щом заглъхна шумът на самолета. А те лежаха долу в готовност със заредени оръжия, приспособяваха се към тази нова обстановка и напрегнато се ослушваха. Дали десантната зона, за която се предполагаше, че е сигурна и безлюдна, не се е оказала заета от врага, при което всички биха загинали…
По време на полета десантната зона бе щателно прегледана от сензори, които бяха в състояние да открият дори пълзяща змия, но Фицдуейн все още се безпокоеше. Въпреки логиката го връхлитаха познати спомени и страхове. Но сензорите се бяха оказали прави — нямаше нищо обезпокоително. Положиха къртовски труд по разопаковане на машините от контейнерите за спускане, по натоварването и привеждането им в състояние на бойна готовност. Сетне закопаха контейнерите и парашутите. Това бе най-тежката част от мероприятието, с която едва ли биха се справили без помощта на гънтраковете, комплектувани всички с малки булдозерни гребла отпред. Те бяха предназначени за самоокопаване на машините, но в този случай ги използваха да прикрият следите от нахлуването. Надали би минал наземен патрул, но само един поглед от високо би бил достатъчен да се вдигне тревога. Когато процедурата по закопаване приключи, направиха последен и много внимателен оглед на десантната зона. Не се забелязваше нищо.