Докато му отговаряше, очите й го приковаваха. Той рядко бе срещал жена с по-красиви очи, а Луис Бараган бе от тези, които можеха да се похвалят, че са опознали твърде много хубавици.
— Реймън е откачалка — каза тя. — Той вършеше убийства в Америка и пак продължи да ги върши, откакто дойде тук. Само в тази база умряха шест жени.
— Проститутки, докарани заради мъжете. Без никакво значение или последствия. Освен това не можеше да ги оставим да се върнат живи — поправи я Бараган.
— По твоя молба му дадох — по-скоро му заех — ирландката — прекъсна го кротко Ошима, свеждайки поглед. — Какво още бих могла да сторя, генерале?
Бараган я погледна подозрително. Когато Ошима ставаше покорна, винаги замисляше нещо. Никога не би оставила положението без контрол, имаше си скрит ход или план.
— Нека си поиграе с проклетницата, докато му омръзне — промърмори Бараган. — Искам да е доволен, додето ни е необходим, и да не му пречиш.
— Ами ако тя умре? — приглушено попита Ошима. — В края на краищата тя ми принадлежи, генерале, и трябва да послужи за една цел.
Да послужи за играчка, а след като се счупи, да бъде разчленена само като акт на отмъщение към този приятел Фицдуейн. Бараган потръпна вътрешно. Трудно можеше да си представи степента на омраза, която тази жена таеше към враговете си. Той убиваше своите опоненти, както подобава на положението му — без да се задълбочава в подробностите.
Ами този ирландец? Какво би сторил въпреки изобретателността си? Не би могъл и да си представи къде биха могли да отведат съпругата му. Стъпката бе най-отдалеченото и скрито място на света. Дори ако по някакво чудо би я открил, то едва ли ще успее да преодолее с акция защитата. Американският отдел за борба с наркотиците преди година се бе опитал да го стори с помощта на два хеликоптера — истински шедьоври на технологията „Стелт“, но претърпя пълен провал. А оттогава противохеликоптерната защита в Текуно се бе подобрила още повече. Така че своеволният ход на Ошима по отвличане на съпругата на своя враг бе отклонение от основното събитие, но не представляваше истинска заплаха.
Въпреки това бе явен признак за необходимост от затягане на юздите й.
— Жалко ще е, ако Реймън я удуши като другите — въздъхна Бараган, — но има и по-важни неща. Лично аз не мисля, че скоро ще го стори. Това не е някаква проститутка, а истинска дама, с която може да си поговори, да й се изфука и да я изчука, ако поиска. Жената е безпомощна, тя е една чудесна играчка, която не се намира лесно в тази част на света. Не, засега той не мисли да я убива. Затова, Рейко, стой настрана и не се намесвай, защото може и да забравя за ползата от теб.
Ошима си премълча. В очите й за миг проблесна яростно пламъче, но сведе покорно глава. Поседя малко така, после я сведе още по-ниско. След броени секунди Бараган с изненада установи, че най-любимият му придатък, изглежда, се бе възстановил, и затова се отпусна в леглото, за да продължи с удоволствията и размишленията.
Реймън бе доволен и разпределяше доставките. Ошима бе изтеглена при бъркотията с американците, преди да стане някоя голяма беля. Валиенте Зара беше елегантно очистен. Хората от PRI щяха да се върнат на власт, както си му е редът, а Диего Куинтана — да ги манипулира заедно с президента Маринас дори и с вързани зад гърба си ръце. И най-важно от всичко — базата бе сигурна. Защитата на платото бе непреодолима, а обединените в и около Дяволската стъпка сили биха се справили и с най-Мащабната акция, каквато американците едва ли ще предприемат. Ако медиите бяха прави, то цялата твърдост и решителност на президента Джорджи Фолс бе слязла в гащите, недостатъчна за нищо повече от това.
Бараган изстена от удоволствие, когато Ошима го докара до върха на екстаза. Тя приповдигна глава, но я задържа в сведено положение. После се пресегна и разпусна косата си. В сумрака на стаята сега бе почти невъзможно да се разбере изразът на лицето й. Тази предпазна мярка едва ли бе нужна. Тъй като бе извън обсега на ръцете му, той я притисна леко с крака в знак на благодарност и заспа.
Слабото място в плановете на Бараган е очебийно, разсъждаваше Ошима. Той и Куинтана са мотивирани от парите и затова приемат супероръдието просто като средство за възпиране. Оставете ни на мира и ние ще ви оставим на мира. Всичко, което искаме, е една малка държава, наречена Текуно.
Но Рейко Ошима кроеше съвсем различни планове, а нейната група терористи Яибо държеше под контрол вътрешния кръг на охраната заедно със самото супероръдие. Една независима държава. Текуно бе най-малкото предизвикателство, сравнено с възможността да бъдат нанесени тежки поражения върху самите Съединени американски щати.