— Ето туй е лошата вест — продължи Фицдуейн, — но за сметка на това почвата под оградата за тукашните условия е сравнително мека. Е, да кажем, податлива и разузнавачите вече са обследвали място за влизане. Огневата единица на Ал, „Шедоу №2“, ще се промъкне оттам. Един патрулен джип преминава редовно на всеки петнадесет минути, но и бездруго ще ви се удаде случай да потренирате едно просто и яко старомодно копане. Казват, че било здравословно.
Огневата единица „Шедоу №2“ посрещна тази новина с подходящата за случая възбуда. Те всъщност усилено бяха тренирали изкопни работи, а техният гънтрак бе оборудван с разнообразни уреди за справяне с различни препятствия. Най-бързият от тях бе един преносим и практически безшумен свредел, работещ със сгъстен въздух. Другите съоръжения бяха хидравлични и произхождаха от изобретения, използвани от спасителните екипи и полицейските отреди за борба с тероризма при разчистването на срутени сгради. Такива специализирани уреди бяха в състояние да се справят за отрицателно време с бронирана плоча от стомана и да я превърнат в купчина стружки, като че ли е била направена от алуминиево фолио.
Безпокоеше ги евентуалното наличие на сензори, реагиращи на движение или на лъчи, пресичането на които би възбудило фотоклетките на алармена система, въпреки че бележките върху схемата на Патрисио Никанор показваха, че такива няма. Чрез специални детектори разузнаването доказа правотата му. Една високотехнологична система за защита с тези параметри би била адски скъпа и още по-трудна за поддръжка в условията на тази местност. Още повече че сензорите, реагиращи на движение, трудно биха функционирали при непрекъснатото преминаване на патрулния джип или при инцидентното пресичане на защитената зона от диви животни. Но все пак двойната ограда с вътрешния кръг под напрежение и патрулната ивица помежду им под надзора на укреплението над тях не бяха за пренебрегване.
— Накратко — продължи Фицдуейн, — докато „Шедоу №2“ се вмъква отзад, за да ликвидира укреплението върху възвишението, останалите огневи единици ще навлязат през челните портали. В края на краищата, нали за това са направени? В Салвадор, долината, заета от гарнизона наемници и терористите, постовете ще бъдат ликвидирани с оръжия, снабдени със заглушители, и две огневи единици, т.е. шест души — „Шедоу №3“ на Чифуне и „Шедоу №5“ на Питър Харти, ще се спешат и незабавно ще се отправят към казарменото помещение на Яибо. Тихичко изключвате генератора, за да изглежда като обичайния срив, и унищожавате радиостанцията на първия етаж в главната сграда. После, пак със заглушители избивате — повтарям — избивате вътре всички Яибо и всеки, който ви се мерне по пътя, с изключение на заложницата. В последвалата тъмнина заедно с нея се измъквате и се качвате в машините, укрити сред храсталака и скалите отвъд околовръстното шосе. Всичко, което искам от вас, е да останете в базата от пет до седем минути — най-много десет! Точно по същото време, когато върви операцията по нахлуване в Салвадор и ликвидиране на укреплението, огневата единица на Тухлата, „Шедоу №4“, ще проникне в Дали — долината със супероръдието. В този случай гънтракът им ще влезе едва когато бъде елиминирана вражеската съпротива отвътре. Тук, освен с наемниците при входа ще трябва да се справите с четирима Яибо, охраняващи командния бункер на супероръдието. Като свършите това, ще може да обезвредите супероръдието и да проверите от какъв вид са запасите им от бойни глави. Без значение какво ще откриете, искам да останете вътре не повече от петнадесет минути. Всичко това представлява три синхронизирани атаки, целящи съответно унищожаването на терористите, супероръдието и укреплението, държащо под контрол двете долини. Не забравяйте — промъкване, бързина и тишина.