Един терорист се надигна с писък и се пресегна за оръжието си, но с дълъг откос от пет 10-милиметрови бронебойни куршума Чифуне го запрати с разкъсано тяло обратно в леглото.
В дъното на помещението един Яибо извади и зареди оръжието си, но отхвръкна назад и се свлече в коридора с дупка в главата и с друга в гърлото — и двете подарък от Грейди.
Двойка любовници, делящи едно легло, се надигнаха панически, като видяха как мъжът до тях се разтресе в конвулсии и се строполи по гръб, но куршумите на Фрийман ги приковаха слети във вечна прегръдка.
Грабнала сабя в ръце, една жена от Яибо се затича по пътеката към своите екзекутори и бе почти наполовина прерязана от съсредоточения огън на трите откоса. Тя политна напред и като падаше, преди да я изпусне от безжизнените си ръце, сабята й се впи в носа на ботуша на Фрийман.
Един млад Яибо вдигна ръце в напразен опит да се предаде. Това движение привлече вниманието на Грейди, който с един откос му отнесе лицето.
Друг терорист се изтъркаля от леглото си и с бясно пълзене се шмугна между Чифуне и Фрийман. И двамата не можеха да стрелят, без да се улучат взаимно. Грейди също не можеше да стреля, тъй като Фрийман му закриваше целта. Терористът припряно задърпа автомата си, но докато успее да го зареди, Фрийман изтегли с лявата си ръка бойния си нож и го заби дълбоко в гърлото му.
За по-малко от тридесет секунди тридесет и един членове на Яибо лежаха вече мъртви или умиращи, а въздухът тежеше, пропит от вонята на кланица. Всички тела бяха бързо проверени и тези с някакъв признак на живот веднага бяха довършени. Щурмовият екип продължи без никакви емоции напред. Бяха обучени точно за това, а чувствата можеха да почакат.
Стаята на Ошима зееше празна с широко отворена врата.
Укреплението над Дяволската стъпка, Текуно, Мексико
Шенли наблюдаваше през филтъра на очилата си за нощно виждане как Ал Лонсдейл потъва под оградата под напрежение.
Въпреки оборудването прокопаването на тунел под нея, забавено от изискването за спазване на абсолютна тишина, се оказа по-трудно и по-продължително от очакваното. Това, което в началото изглеждаше песъчлива почва, после се превърна в твърда скала и им се наложи да потърсят друго място.
Само след секунди се вмъкна и Дана Фелтън, последвана от спускащия се по телескопичния прът на абордажната стълба Шенли. Стълбата бе проектирана за английските SBS37 като средство за прикрит абордаж на кораби от атакуващи отдолу съдове. Състоеше се от централен прът от лека и здрава сплав и къси стъпала от двете му страни. Можеше да се разтегне до шестнадесет метра и бе много по-удобен за бързо катерене от обикновената въжена стълба.
Шенли забеляза светлината на фарове. Веднага се хвърли на земята, последван от Ал и Дана. След минута премина патрулният джип с четиричленен екипаж и монтирана тежка картечница. Фаровете блестяха ярко, а членовете на екипажа бъбреха безгрижно помежду си.
Отегчени са до смърт, а осветлението и оградата им създават илюзията за сигурност, помисли си Шенли. Разликата между формата и съдържанието бе любопитен парадокс в света на военните. Хората все пак изпълняваха командите, дори те да поставяха живота им на карта. Това бе синдромът „Точно на мене ли ще ми се случи“, а той бе най-добрият съюзник на всички спецсили по целия свят.
Ал Лонсдейл и Дана се вдигнаха и като се криеха в гънките на местността и се придържаха към сенките, се насочиха към бетонното укрепление, държащо под наблюдение и контрол двете долини под себе си. Дори и с прибора си за нощно виждане и макар че знаеше за присъствието им наблизо, Шенли едва успяваше да ги следва. По-скоро долавяше движенията им, отколкото ясното изображение. Когато стигнаха до стените на укрепения пост, те изчезнаха. Сега сигурно заобикалят укреплението отзад, помисли си той. След секунди чу в слушалката си три прищраквания, последвани от още едно.
Добре прикрит; той взе фенерче и като го насочи към наблюдателния пост, извика нещо на японски. Не говореше този език, но бе наизустил като папагал няколко фрази. След малко лъчът на прожектора се завъртя в негова посока, но преди още да го стигне, той мигновено се зарови в земята.
— Какво става, какво видя? — учудено попита вторият лостови от покрива на укреплението.
Говореше на испански. Скован от скуката и от нощния студ, увит в две одеяла, той бе почти заспал, когато другарят му промърмори: