Пленник ли? Трябваше да няма пленници. Чифуне, както и другите знаеха това, така че сигурно имаше някаква причина.
— „Шедоу №4“ — обади се Тухлата. Той се намираше в бункера на супероръдието и обработваше пусковия механизъм с помощта на Хейдън, докато сержант Ога пазеше отвън. Обезобразените тела на лостовите Яибо лежаха така, както ги бе заварила смъртта. — Вътре сме, но ни трябват най-малко още седем до десет минути. Повтарям, седем до десет минути.
Фицдуейн направи бърза преценка. В лагерите понастоящем имаше четири екипа. Два от тях бяха прочистили казармите на Яибо и, изглежда, щяха да се измъкнат навреме, но останалите два щяха да бъдат отрязани от приближаващата вражеска колона. Тя щеше да овладее цялото шосе от главния лагер чак до долината със супероръдието. В тъмнината той смяташе да ги накара да преминат незабелязано през колоната, но това означаваше да изоставят гънтраковете и без тях да стигнат до мястото за отлитане на четиридесет километра оттук. За разлика от простата логика, последствията бяха шибани, но изборът им бе крайно ограничен.
Лампите примигнаха, когато генераторът се задави в кашлица и отново сдаде багажа. Внезапно настъпи тъмнина. Чифуне и останалите петима членове на бойната й група побягнаха към главния портал и след като прекосиха околовръстното шосе, се насочиха към укритите си гънтракове.
— Възнамерявам да поразредим настъпващата колона — каза Фицдуейн в ефира. — В следващите десет минути ги посираме от бой и после всички се измъкваме към резервния сборен пункт. Потвърдете.
Четирите екипажа потвърдиха по ред на номерата.
— Давай! Давай! Давай! — викна Фицдуейн. — Калвин, къде, по дяволите, се губиш?
Никакъв отговор.
Екипажът на Фицдуейн, „Шедоу №1“, се стрелна към приближаващата колона. Гънтракът маневрираше през ниските възвишения край околовръстното шосе, като следваше грубо успореден маршрут.
След малко повече от минута щяха да се изравнят, разделени от около стотина метра едни от други, но движещи се в противоположни посоки. Фицдуейн за момент си спомни за средновековните турнири, докато се носеше с ревящ двигател към челния Т55 на колоната. Бе почти като съвременна версия на подобен турнир, само дето едната от страните и хабер си нямаше за врага. Гънтраковете не бяха разкрити.
Но това си бе война. За рицарско отношение не можеше да става и дума.
Фицдуейн подаде команда в микрофона за вътрешна връзка, а Стив Кент обърна, спря и изпълзя на защитена от самотна оголена скала удобна огнева позиция. Лий Кокрейн зареди тежката 12.7-Милиметрова картечница GECAL. Фицдуейн насочи гранатомета към целта.
Т55 изглеждаше смущаващо ужасен в очите на лековъоръжената пехота. Той имаше дебела челна броня, но бе доста уязвим отстрани и отзад в двигателния сектор. А „Шедоу №1“ щеше да стреля надолу, което бе предимство, защото отгоре бронята на танковете бе слаба. Направено бе с цел да се свали по-ниско центърът на тежестта. Максималната бронева защита, разпределена равномерно, оказваше същия ефект, както при рицарите от миналото. Крайният резултат бе тромавост и невъзможност за бързо придвижване поради свръхтежест.
Полевият танк Т55 ги подмина със скърцащи вериги. Машината бе навъртяла шест месеца патрулна служба и се нуждаеше от грижи в ремонтната база, но не бе ги получила. Част от секундата след като бе улучен в двигателя от реактивния снаряд, танкът се възпламени и нощта бе озарена от огнен фонтан. Фицдуейн зареди друга граната и я изпрати в следващата машина един бронетранспортьор, който мигновено избухна.
Камионите, натоварени с войска, които следваха двете челни машини, набиха спирачки, за да избегнат сблъсъка с горящите останки, и няколко от тях се нанизаха във верижна катастрофа. Войниците се изсипаха отзад и в този хаос 12.7-милиметровият GECAL откри огън от шестте си скорострелни въртящи се цеви.
След секунди, като в игра на прескочикобила, „Шедоу №4“ се прехвърли над Фицдуейн и като се насочи към края на колоната, забълва огън и разшири обхвата на касапницата. След малко Тухлата взе на прицел със своя любимец, „Дилджър“, последната машина от ариергарда.
Чу се оглушителен трясък и блесна огнен език. Снарядът, направен от обеднен уран, проби страничната броня на танка и възпламени боеприпасите във вътрешността му. Машината се взриви, а куполът отхвръкна във въздуха и като се преметна, се стовари преобърнат върху земята.