— Задна! Отстояние — петдесет — каза Фицдуейн, а Стив Кент изтегли „Шедоу №1“ и зае нова огнева позиция на петдесет метра встрани.
Така и продължи — огън и движение, стрелба и маневри. С включени прибори за нощно гледане под прикритието на тъмнината гънтраковете бяха почти невидими.
Използвай всяко предимство! — учеше на тренировките Фицдуейн.
Схватката бе жестока и не след дълго повечето от тежките машини в конвоя горяха. Кокрейн прочеса за последно с картечен откос касапницата и двата гънтрака отпрашиха към сборния пункт. Оцелелите останаха с твърдото убеждение, че са били нападнати най-малко от цял батальон.
Екипажът на Ал Лонсдейл, намиращ се горе в укреплението, като държеше под контрол и двете долини заедно с околовръстното шосе под себе си, влезе в боя. Когато пристигна заповедта за атака, той прати Дана долу в гънтрака, а двамата с Шенли останаха на покрива на укреплението, за да използват наличното въоръжение. Отрядът „Рапира“ притежаваше внушителна огнева мощ, но боеприпасите бяха ограничени и затова имаше смисъл да вкарат в употреба и онези, любезно предоставени им от врага. Подаръкът се оказа доста щедър. Освен 12.7-милиметровата тежка картечница откриха една 82-милиметрова минохвъргачка и доста добър запас боеприпаси.
Дана изведе гънтрака на огнева позиция, а после се върна да вземе и 40-милиметровия си гранатомет. Под себе си забелязаха настъпилата паника сред редиците от палатки, породена от обстрела на колоната по околовръстното шосе. Прозвучаха клаксони, танкови екипажи се втурнаха към машините си. Бягаха към гнездата с минохвъргачките. От палатките се изсипа още войска, а офицерите крещяха и се опитваха да въведат някакъв ред.
Първата мина на Ал Лонсдейл избухна в самия център на редиците от палатки, последвана почти едновременно от огъня на Дана и Шенли. Бронетранспортьорите избухваха в пламъци, а екипажите им изхвърчаха от тях в огнен водовъртеж над станалата на решето от 40-милиметровите гранати тънка броня. Дана ги обливаше с коктейл от бронебойни, експлозивни и бризантни откоси от по три куршума с цикличната последователност от 350 изстрела в минута. В тясното, затворено пространство на лагера пораженията бяха ужасяващи. Всяка граната с повишена експлозивна мощ имаше радиус на поражение от пет метра. Той бе увеличен от зелените трасиращи куршуми на тежката картечница на Шенли.
От гънтраковете, разположени по възвишенията срещу главния вход на лагера, се стовари допълнително ужасяващ огън. Гранатите със съсък излитаха от гранатометите и подсилваха хаоса, предизвикан от потока бронебойни куршуми на тежката картечница Ultimax и оглушителния трясък на „Дилджър“.
Танкът, защитаващ главния вход, избухна в пламъци. Един друг Т55 с разкъсана верига се въртеше бавно около оста си, докато един снаряд не му отнесе купола. Полковникът, командващ бронирания батальон, се опита да достигне с бяг командирската си машина, но докато се качваше в нея, бе изкормен от снаряд на „Дилджър“. Бронетранспортьорът избухна в пламъци, които го погълнаха заедно с командира.
Лазерните прицели, приборите за нощно виждане и оптиката със силно увеличителна способност не само даваха огромен шанс за попадение от първия изстрел, но от такова близко разстояние превръщаха убиването от война в нещо смущаващо лично. През визьорите на оптическите прицели врагът изглеждаше на една ръка разстояние, а когато бързите осколки и експлозивни заряди пронизваха и разкъсваха на части телата на войниците, можеше да се види всяко отделно изражение.
Във вихъра на битката гледката на тези ужасии не правеше впечатление на малобройните атакуващи сили. Беше въпрос на оцеляване, на живот и смърт, и такива гледки се забравяха още след първия поглед.
Изтреблението продължи с безпощадна прецизност.
21.
Военновъздушна база Мадоа, Текуно, Мексико
Рейко Ошима лежеше по гръб със свити в коленете широко разтворени крака и с ръце, вкопчени в металната облегалка на казарменото легло. По челото й бяха избили капчици пот, а слабините й лепнеха. Основното развлечение на генерал Луис Бараган, доколкото това я засягаше, се състоеше в комбинация от издръжливост и въображение, а той я чукаше вече няколко часа. Преди малко, тъкмо когато почти бе стигнала до поредния си оргазъм, той се бе изтеглил от нея и сега, изправен до прозореца, се взираше в нощното небе. Когато запали цигара и се обърна да я погледне, тя забеляза, че членът му бе все още твърд и изправен.