Искаше й се да го удари, да му причини болка, но бе безпомощна със завързаните си към металната рамка ръце. Той й изпрати ослепителна усмивка с белите си зъби, а после приближи с горящото в затъмнената стая червено връхче на цигарата си. Очите й се спряха на огънчето и го проследиха как бавно се спуска към нейния скут.
Тя стисна зъби в очакване на острата болка и внезапния изблик на силно сексуално удовлетворение, когато Луис пак я обладае и довърши с тласъци. И после пак отначало, но винаги в различен вариант. Може би следващия път щяха да си разменят ролите, това бе интригуваща перспектива…
Небето се озари от силен блясък, последван от гръмотевична експлозия. Прозорците се пръснаха на парчета и тя чу откоси от картечен огън. Ръцете й инстинктивно, но безуспешно дръпнаха връзките си.
— Срежи ги бе, глупак! — изкрещя тя на Бараган, като премести взора си от прозореца към своя любовник.
Но той изглеждаше като вцепенен. Цигарата падна от ръката му. Направи няколко несигурни стъпки към нея и рухна върху тялото й. От разкъсаното му от парче стъкло гърло рукна пурпурна кръв.
Тя лежеше и пищеше от ярост, разочарование и отвращение, докато димящата кръв на Бараган бликаше върху нея и се стичаше в подгизналото легло. После забеляза до дясната си китка парчето стъкло и затърка кожената ивица по острия му ръб.
След няколко минути постепенно се освободи.
Отвън, на летището, всичко годно за стрелба бе пуснато в действие, но не бе ясно защо. Трасиращи куршуми бясно кръстосваха небето, а на земята се редяха експлозия след експлозия.
Тя навлече върху обляното си с кръв тяло някакви дрехи, грабна своя АК-47 и изтича навън, за да разбере какво става. Очевидно бяха подложени на атака, но не можеше да се разбере дали от въздуха, или от земята.
Посрещна я пълен хаос. Ошима побягна към хеликоптера си. Край нея избухнаха боеприпаси в погреб, пламъците на цистерна с гориво лижеха небето, но хеликоптерът й сякаш бе непокътнат. Дори пилотът й бе вече седнал на мястото си.
Тя скочи вътре и след секунди бяха във въздуха.
Над Военновъздушна база Мадоа, Текуно, Мексико
Калвин направи стръмен вираж вляво и успя да избегне виещия се към него поток от зелени трасиращи куршуми. Долу бе пълна лудница. Не се водеше прицелен огън, но вероятността да бъде случайно ударен от огромното количество метал, носещо се с писък из въздуха, бе голяма и затова той побърза да се измъкне. Слезе до петнадесет метра височина и увеличи скоростта си докрай.
Докато прелиташе над едно минохвъргачно гнездо, оттам откриха огън. В бързината бяха сбъркали с преценката на обхвата и тежките им капковидни мини, вместо да паднат извън пистата върху въображаемите нападатели, се посипаха в окопите на защитниците на летището, които се виеха и чезнеха в тъмнината като горящи факли.
Малкото летало получи силен крен и Калвин трябваше да се наклони вдясно, за да възстанови равновесието му. Миниатюрната машинка бе улучена, но той реши да не си губи времето в търсене на повредата. Вместо това се съсредоточи върху адски опасното занимание да лети почти прилепнал към земята по продължение на виещото се сухо речно корито. То вървеше на северозапад в посока, която не го устройваше, но го спасяваше от нови, случайни срещи с неприятелски снаряди.
Калвин намали скоростта, включи заглушителя и се издигна. С бърз поглед установи, че една от поддържащите подпори на окачването бе прекъсната. Ако не направеше бърз ремонт, крилото щеше да продължи полета си, но корпусът заедно с него щеше да се отдели към земята. Тази перспектива никак не му се понрави. За да увеличи товара с оръжия, строго ограничен от товароподемността, той бе решил да не си носи парашута.
След като опита безуспешно да се свърже по радиото с Фицдуейн, Калвин предположи, че или е извън обхвата на радиостанцията, или наземните сили на отряд „Рапира“ са претърпели провал. Внезапно се почувства ужасно самотен. След като нивото на адреналина се понижи, усети как пипалата на страха бавно го стягат в прегръдките си. Реши, че просто няма време за страх. Той включи FLIR-a и потърси подходяща за кацане площадка. Дъното на сухото речно корито бе обсипано с нападали камъни и скални, грамади, затова той насочи погледа си към външния край на летището.