Три минути по-късно бе формирана бойна група от двадесет бронирани машини, базирани северозападно от Арконо, на които бе заповядано да завардят прохода, водещ към пистата, а Ошима се качи на хеликоптера и отиде лично да ръководи засадата.
Куинтана прекъсна радиовръзката силно потресен, но все пак в по-добро настроение. Супероръдието бе непокътнато. Колкото до Ошима, ако успее, той щеше да се възползва от резултата, а ако се провали, от нея ставаше чудесна изкупителна жертва.
— Повтори още веднъж, „Ийгъл Лийдър“ — каза Фицдуейн.
Той бе пристигнал в зоната за изтегляне и веднага се бе свързал с С 130, които идваха да ги вземат.
— „Ийгъл“ е в график и държи курс към зоната за изтегляне — отвърна веднага Килмара, — но „Дракон“ няма да дойде. Повтарям, „Дракон“ няма да дойде. Времето на пристигане непроменено.
— Разбрах. „Дракон“ няма да дойде — отвърна Фицдуейн. — С него или без него, „Ийгъл“ е добре дошъл. Не сме дребнави и освен това вече ни е мъчно за дома. Край.
— Късмет, „Рапира“ — каза Килмара. — Скоро ще се видим. Край.
Фицдуейн смъкна слушалките от главата си. Петте маскирани гънтрака бяха събрани около него във формата на полумесец, с насочени навън оръжия. Дотук изглеждаше, че всички машини са успели да се измъкнат. Унищожено бе само „Небесно око“. Оставаше им да изминат още двадесет и пет километра, но те бяха най-опасната част и освен това новините, които току-що бе получил, бяха доста обезпокоителни.
Беше обмислял много варианти на изтегляне — от най-близките до ума до най-невероятните. Всички конвенционални планове обаче включваха дълги преходи по суша и представляваха сериозни проблеми: Дали щяха да ги открият, след като трябваше да се задържат дълго на земята? Дали машините щяха да издържат? Можеха ли да носят достатъчно гориво? Щеше ли да им стигне водата?
Накрая се бе спрял на едно от най-простите решения — да бъдат изтеглени по въздуха още в нощта на нападението. По-точно да ги измъкнат още преди врагът да е успял да се прегрупира.
Недостатъкът на този план се състоеше в това, че налагаше някои ограничения от практически характер. За да кацнат, самолетите се нуждаеха от удобно място, а теренът наоколо бе ужасен. Освен това изтеглянето по въздух привличаше вниманието. Гънтраковете бяха малки, безшумни и незабележими. В сравнение с тях С 130 бяха огромни и шумни зверове, чието кацане в затънтени места неминуемо щеше да впечатли околните, ако имаше такива.
Преди още да се съгласи на операцията, Фицдуейн бе огледал много сателитни снимки и се бе убедил, че както на изоставената писта, така и в района около нея няма следи от каквато и да било човешка дейност. Това беше добре, но той бе живял достатъчно дълго, за да знае, че светът е непредсказуем и че съдбата много обича да си прави гадни шегички.
И точно за да намали донякъде тези недостатъци, той бе уредил присъствието на един тежковъоръжен „С 130 Призрак“, който да прикрива изтеглянето им от въздуха и да неутрализира всякаква нежелана намеса. „Призрак“ имаше мощно въоръжение, което, комбинирано с безупречната система за улавяне на целта в нощни условия, донякъде изравняваше баланса.
Да, но току-що бе научил, че този самолет няма да дойде — повреда или каквато и да бе причината, това нямаше никакво значение. Кодовото название на „Призрак“ бе „Дракон“ и съобщението бе съвсем ясно. „Дракон“ нямаше да бъде там, за да прикрива изтеглянето им. Нямаше да има никакви проблеми, ако районът бе чист. И здраво щяха да загазят, ако не беше.
Фицдуейн свика хората си на кратко съвещание. От всяка бойна машина остана по един човек, насочил уредите за нощно виждане в тъмнината. Другите се събраха около ирландеца.
— Загуби? — попита той и сам се прекъсна: — Аз започвам първи. „Шедоу №1“ загуби Стив. Микролетът е вън от играта, а Калвин е със счупен глезен.
Всеки гънтрак докладва поред. Други фатални загуби нямаше, но Чък Фрийман от „Шедоу №3“ бе получил шрапнел в рамото, а Питър Хейдън бе сериозно контузен, когато „Шедоу №4“ едва избегнал попадение от един Т55. Гънтракът му също бе в окаяно положение. Повредена бе веригата му и щеше да изкара още най-много няколко километра.