Прилоша му, после за миг го облада сляпа ярост. Но в следващата секунда вече трябваше да се вършат куп неща и емоциите останаха на заден план.
— „Шедоу №1“ търси „Ийгъл Лийдър“ — каза той по радиото.
— „Ийгъл Лийдър“ слуша, „Шедоу №1“ — обади се веднага гласът на Килмара.
Чуваше се силно и ясно. Значи бяха наблизо.
Фицдуейн си представи двата „С 130 Комбат Талън“, камуфлирани в тъмна окраска, летящи с бръснещ полет и следващи контурите на терена. Пилотът, вторият пилот и щурманът, с очила за нощно виждане и с изпити от дългия полет лица, се взират напрегнато в мрака. Чува се равномерният вой на турбовитловите двигатели.
— „Ийгъл Лийдър“, с каква огнева мощ разполагате? — попита Фицдуейн.
— И двата самолета са пригодени за евакуацията на гънтраковете, така че огневата им мощ е ограничена.
Стомахът на Фицдуейн се присви, но после се сети, че терминът „ограничена огнева мощ“ в спецавиацията е относително понятие. Тия хора не се чувстваха спокойни, ако си нямаха някой и друг по-сериозен коз в ръка.
— И двата самолета имат по един GECAL петдесетина за наземни цели и някои други играчки за въздушни — продължи Килмара, — но не може да се каже, че са пригодени за бой, защото задачата им е да евакуират. Не ми се иска да ги подлагам на риск, но все пак казвай за какво става въпрос.
— Ще евакуираме само три, повтарям — три, гънтрака — отвърна Фицдуейн. — „Шедоу №1“ ще остане да прикрива. Така че се налага да кацне само един самолет. Предлагам другият „Ийгъл“ да се погрижи за прикритие от въздуха. Откъм изток ни идва здрава компания.
— Изчакай малко, „Шедоу №1“ — долетя незабавният отговор на Килмара. Той превключи, на честотата на втория С 130 и поговори с Мечката. След по-малко от минута той се свърза отново с Фицдуейн: — „Ийгъл Лийдър“ ще кацне да изпълни евакуацията, а „Ийгъл Френд“ ще се заеме с въздушното прикритие. Ще може да се оправи с БТР-и, но с танкове — не. „Ийгъл Френд“ очаква инструкциите ти. Уведомете го незабавно как смятате да евакуирате „Шедоу №1“. Предполагам „Скайхук“38.
— Потвърждавам за „Скайхук“ — отвърна Фицдуейн. — Но ни трябва пространство за маневриране. А тук има някои хора, които не ни желаят доброто.
— Разбрано, „Шедоу №1“ — обади се „Ийгъл Френд“ с гласа на Мечката. — Чакаме инструкциите ти.
Фицдуейн се загледа в приближаващата светлина. Вече спокойно можеше да различи цялата шибана армада от БТР-и и танкове. За негова най-голяма тревога те не обръщаха никакво внимание на малката група гънтракове и караха право към Фунията. Някой адски умен тип бе поел командването.
Заемеше ли прохода, врагът можеше да се разправи с гънтраковете когато си поиска.
При вида на громолящата към прохода колона Рейко Ошима изпита възбуда, каквато много рядко я навестяваше. Заслушана в грохота на танка, тя вдъхваше с пълни гърди миризмата на масла и нафта, усещайки поривите на вятъра върху лицето си. Изпаднала в радостна възбуда от скоростта, за първи път, откакто започна цялата тази бъркотия, тя усети, че ще приключи битката като победителка.
Пилотът на хеликоптера бе изпълнил дълга си. Тя вече знаеше, че си има работа с някакъв тип високоскоростна верижна машина и дори виждаше четири от тях в облаците прах отдясно. Това вероятно, беше челният им дозорен отряд. Като се вземеше предвид мащабът на понесените до този момент загуби, ставаше ясно, че в нападението са взели участие далеч по-големи сили. Ошима пресметна, че зад тях вероятно идват още двадесет — двадесет и няколко такива машини. Ако се сложат по четирима души екипаж, мислеше си тя — командир, мерач, пълнач и водач — това правеше някъде около стотина души. Сметката й се струваше правилна. А това предполагаше, че машините ще бъдат изоставени при евакуацията. В противен случай тази запустяла писта край Арконо за кратко време щеше да се превърне в доста оживено място.
Но най-важното бе, че предположението й излезе вярно. Бе разгадала намеренията на врага и в момента напредваше с бронираните си машини нататък. Врагът се движеше по-бързо, две мнения по този въпрос нямаше, но тя бе по-напред от тях и щеше да стигне до прохода първа.
После щеше да започне касапницата. И разплатата.
Фицдуейн знаеше, че отряд „Рапира“ бе за последен път заедно и за един кратък миг почувства неизмерима тъга и умора, заместени почти веднага от гордост.