Много малко неща можеха да доставят такова удовлетворение, като това, да командваш боеви отряд във върхови ситуации, а членовете на „Рапира“ бяха показали, че са по-добри и от най-добрите. И сега, когато тази смела и невероятна акция бе към края си, той изпита съжаление.
Моментът мина. Имаше да се вършат належащи неща.
— „Шедоу №1“ до всички — каза той в микрофона. — „Шедоу №3“ ще остане с мен и ще се опита да спре колоната. „Шедоу №2“ и „Шедоу №5“ ще минат през Фунията и ще се евакуират. „Шедоу №3“ ще се присъедини към тях, ако е възможно. Давай!
Кокрейн спря „Шедоу №1“ и изпусна въздуха от задните възглавници, докато Ал Лонсдейл зареди пълнител с шест гранати в дилджъра и оправи лазерния мерник. След шума и подмятането на високата скорост да седиш сред пълна тишина на едно място, бе повече от странно усещане.
Откъм дясната им страна „Шедоу №3“ тръгна към колоната, стреляйки в движение с GECAL. Задачата му бе да привлича огъня върху себе си, докато машината на Фицдуейн се разправя с танковете. Само дилджърът можеше да разчита на известни шансове за успех от това разстояние.
Другите два гънтрака потеглиха с пълна скорост напред. И двете машини бяха претоварени, освен това караха и ранените, и съвсем не бяха в състояние да се бият, освен ако нямаха друг избор. В „Шедоу №3“ бяха Чифуне, Джеронимо Грейди и Дана Фелтън като екипаж, заедно с ранения Чък Фрийман, упоената Катлийн и трупа на убития Стив Кент. В „Шедоу №5“ се бяха натоварили Ога, Брик Стивънс и Рос Галини, заедно с ранените Ернесто Роблес и Калвин.
Нощният лазерен мерник на Ал Лонсдейл проби мрака и прицели дилджъра към водещия танк. Той стреля. От цевта се проточи дълъг огнен език и целият гънтрак се разтресе от отката. Две секунди след това той отново стреля и продължи, докато не изпразни втория пълнител.
Дванадесет снаряда. Дилджърът бе останал без боеприпаси.
— Движение! Движение! — извика Фицдуейн.
Кокрейн отново пусна въздух в задните възглавници и с рев се понесе напред. Възглавниците можеха да се саморегулират в движение. Две секунди след като бяха напуснали огневата си позиция, опразненото от тях място бе разорано от снаряди и по леката броня на гънтрака зачаткаха осколки и парчета камъни.
Чу се трясък и танкът на Ошима, ревейки с пълна скорост, изведнъж се килна наляво, изгуби инерция и започна да се върти около себе си.
Люкът на водача се отвори, човекът се подаде навън и се извърна към Ошима.
— Удариха ни. Веригата се скъса и сега сме идеална мишена. Трябва бързо да се омитаме.
Ошима изтегли пистолета си и го простреля в главата, след което насочи оръжието към мерача.
— Оръдието наред ли е?
Оня кимна с пребеляло лице.
— Добре тогава, стой тук и се бий, освен ако не искаш да последваш тоя страхливец.
Пълначът зареди снаряд, затворът тежко изтрака. Мерачът завъртя купола и стреля. Някъде в далечината Ошима видя експлозията от попадението. Инфрачервеният уред за нощно виждане се разпадна на парчета, улучен от огъня на тежка картечница. Последвалият го откос олющи бронята, без да причини вреда.
Ошима се измъкна от купола и се огледа за друг танк. Пред погледа й се разкри ужасяваща гледка. Стройната и вдъхваща респект колона от деветнадесет БТР-а, следвала я до този момент, сега представляваше хаос от пламтящи и експлодиращи машини. Докато наблюдаваше в ням ужас гледката, по земята пробяга ред от ситни пламъчета, сякаш картечница обстрелваше някаква цел, и БТР-ът, попаднал на пътя им, изведнъж се взриви и подскочи във въздуха.
В мрака от него, заизскачаха пламтящи фигури и след няколко крачки падаха на земята, огласяйки нощта със сърцераздирателни писъци. На около стотина метра от нея един Т55 стреля с оръдието и след това даде назад. Тя се спусна след него, отчаяно махайки с ръце.
Един от оцелелите БТР-и бълваше огън в нощта от тежката си картечница. Стреляше напосоки, защото инфрачервеният уред за нощно виждане бе унищожен, и не спря, докато лентата му свърши. Додето пълначът сменяше кутията, ответният огън му разкъса гърлото и едва не му откъсна главата.
Някакъв силует изплува от тъмнината, откъм БТР-а се чу оглушителна експлозия и в борда му се появи огромна дупка, пробита сякаш от артилерийски снаряд. Два танка, маневриращи в противоположни посоки, се сблъскаха, люковете им се отвориха и двамата им командири започнаха ожесточено да се карат.