— Знаеш ли, Едгар, може и да си прав. И, честно казано, това никак не ме радва.
— И нещо по-лошо, господин Стийл — каза Олсън. — Едгар може да обжалва и да каже, че е бил незаконно депортиран от Мексико и тогава вероятно ще се наложи да бъде освободен.
— Много неприятна работа — кимна Стийл.
— Да, но — продължи Олсън — след като не е бил законно депортиран, значи присъствието му тук, в Съединените щати, също е незаконно.
— Което ни открива цяла купчина възможности — заключи Стийл.
Сякаш несъзнателно плъзна ръка под сакото и измъкна от там служебния се пистолет. Секунда по-късно му нави и заглушител.
Реймън изстина. Знаеше, че мъжът може би блъфира. И въпреки това всичко казано от тях бе вярно. Той не беше официално депортиран, никой не знаеше къде е. Спокойно можеше да си е още в Мексико. Това сигурно е проверка, каза си той. Спомняше си, че беше при Катлийн, след това изведнъж болка, объркване и… нищо друго. Да, това вероятно бе някоя от извратените игрички на Ошима. Проверка на верността. Обичаше ги тя тия работи. Наричаше ги „отбранителен сондаж“. Е, ако е така, няма да го напъват кой знае колко, той бе много ценен за проекта човек.
— Кои сте вие, бе? — попита той.
— Това не ти влиза в шибаната работа — отвърна Олсън.
Чу се тихо изшъткване и куршумът на Стийл се заби в лявата длан на Реймън. Част от дланта му, заедно с палеца, хвръкна из въздуха в кърваво ветрило. Реймън не можа дори да се уплаши — толкова внезапно беше станало всичко.
Той вдигна ужасен поглед към Стийл и прошепна хрипкаво:
— Какво искате?
— Всъщност нищо — отвърна безгрижно Стийл.
— Просто ще те убием — приятелски го уведоми Олсън. — Но тъй като не си тук, Едгар, значи не би могъл да умреш.
— Какво утешение, нали, Едгар? — каза Стийл, вдигна пистолета и стреля отново.
Очите на Реймън бяха затворени. Усети само парещия дъх на свирналия покрай главата му куршум. Но нищо повече. Той отвори отново очи.
— Не е хубаво прострелян — услужливо обясни Олсън на Стийл, погледна уж без да иска към Реймън и изненадано възкликна: — Я! Ама ти си още жив!
— Какво искате да знаете? — с неистов шепот попита той.
— Истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, Едгар — отговори Стийл.
— В противен случай ще ти пръснем тиквата — със същия дружелюбен тон го осведоми Олсън. — С огромно удоволствие при това.
— Кои сте вие? — попита отново със слаб глас Реймън. — Ще ви кажа всичко, но кои… кои сте вие?
— Правителството ни вика, когато изпадне в крайна, ама наистина крайна нужда — ведро му отвърна Олсън. — Когато са притиснати до стената, правителствата не са особено приятни. Гледай на нас като последен етап на някакъв процес. Нещо като моргаджии. Погребваме такива лайнари като теб.
— Много малко хора знаят това, Едгар — каза Стийл, — но ти си учен човек, любознателен, решен да узнае всичко и ето — успя да разбереш и за нас.
— Така че вече знаеш, Едгар — подхвана го отново Олсън с дружелюбния си глас. — Въпросът сега е какво ще ни кажеш.
Върнън Слейд, съветник по националната сигурност на президента на Съединените щати, седеше смълчан, за миг замаян от онова, което току-що бе чул.
— Но Мексико… — обади се най-накрая той с неуверен глас. — Толкова много неща има заложени там. Мексико ни е съсед. Нашата политика към тази страна е да я оставим сама да се справя с проблемите си и евентуално истински да се демократизира. Не можем да се месим във вътрешните работи на приятелска държава.
— Господин Слейд — отвърна председателят на обединените началник-щабове, — проблемът не се състои в това „евентуално“. Става въпрос за момента. Докато ние тук двамата си говорим, ръцете на терористи насочват към нашата страна оръжие за масово унищожение. Нещо повече — то е прицелено точно към този град, и то от хора, които — знаем това много добре — са достатъчно брутални и откачени, за да приведат това оръжие в действие. Веднъж вече ни нападнаха, спомнете си убийствата в Конгреса и касапницата във Файетвил.
— Ще го направят, и то съвсем скоро, господин Слейд — подкрепи го и Уилям Е. Мартин. — И трябва да знаете, че според нашата оценка на ситуацията мексиканското правителство ще ни сътрудничи в това начинание. Както ние, така и те не желаят отцепването на Текуно. Номерът е как да им подскажем да ни помолят да им помогнем в разрешаването на този малък вътрешен проблем.