Выбрать главу

— И ако се съгласят? — попита съветникът по националната сигурност.

— 82-ра въздушнопреносима нахлува в Дяволската стъпка, тяхната база на платото, а след това мексиканската армия ще се заеме с дообърсването — стегнато отвърна генерал Фрамптън и млъкна.

— Базата на терористите е много силна — обади се отново Слейд, — а след акцията на оня ирландец Фицдуейн сега стоят на нокти. Ще има загуби.

— Без Комисията за борба с тероризма и Фицдуейн нямаше да знаем, че имаме проблем — каза Уилям Мартин, но се сети, че се намира във Вашингтон, и се поправи: — Нямаше да знаем мащабите на проблема.

Грешката накара съветника по националната сигурност да се почувства по-сигурен. Щом зам.-директорът на „Операции“ е толкова загрижен, та си е свалил гарда, значи проблем действително съществува. Вашингтон, окръг Колумбия, бе превърнат в мишена. Той, Върнън Слейд, беше в реална физическа опасност. Мисълта го накара да се почувства странно, но не неприятно.

— Искам да знам дали сте абсолютно уверен в качествата на това супероръдие — заяви Слейд. — Може ли да се разчита на информацията на онази фурнаджийска лопата Реймън?

— Информацията на Реймън е съвсем точна — каза мрачно Уилям Е. Мартин. — Силно мотивиран е да говори истината и за нещастие всичко, казано от него, съвпада с информацията ни.

Съветникът по националната сигурност втренчи тежък поглед в председателя на обединените началник-щабове.

— Генерал Фрамптън, ако президентът одобри тази акция, сигурен ли сте, че 82-ра въздушнопреносима ще се справи?

Генерал Фрамптън се усмихна мрачно.

— Хуа, сър! — бе краткият му отговор.

Съветникът по националната сигурност го изгледа озадачено.

— Не ви разбирам, генерале. Какво означава това хуа?

Генерал Фрамптън му обясни. В стаята се възцари мълчание.

— Понякога забравяме — промърмори като че ли на себе си съветникът по националната сигурност — какво ги караме да правят нашите млади мъже.

— Да поставя ли 82-ра в състояние на бойна готовност? — попита го председателят на обединените началник-щабове.

— Да — отговори съветникът по националната сигурност.

— Ще препоръчате ли на президента тази акция, сър? — запита го Уилям Е. Мартин.

— Хуа — отвърна съветникът по националната сигурност.

Потънал в мълчание, смаяният губернатор Диего Куинтана заобиколи с колата си каньона, в който бе разположен главният камп на Дяволската стъпка.

Инспекцията му бе щателна и продължи над два часа. Когато приключи, лицето му бе бледо и на челото му туптеше изпъкнала вена. Опитваше се да скрие емоциите си, но потрепването в гласа му бе ясно доловимо. Куинтана бе ужасен и страхът наля масло в огъня на гнева му. Дванадесетчленната му охрана избягваше погледа му. Когато бе в такова настроение, губернаторът можеше да посегне на който му падне. Явно японката бе сега на мушката му, но човек никога не знае.

— Над един батальон войници, бронетанкова техника, по-голямата част от твоите хора, Ошима, и кой знае още колко фортификации и други съоръжения… И всичко това унищожено без никаква съпротива, сякаш са били беззащитни котета. Но това не е за вярване! Кои са били тия хора? Как са успели да го направят? Умът ми не го побира! Цялото плато е опасано с радари. Миналата година тия радари уловиха хеликоптерния рейд! А сега защо не са успели? И не стигат всички тези загуби тук, ами е съсипана и пистата Мадоа… Това е пълен крах!

Ошима се чувстваше толкова уязвена, колкото и Куинтана. Но станалото — станало. Тя вече бе насочила мислите си към това, какви действия да предприеме в бъдеще. Загубите просто си бяха част от тоя бизнес. Пушечно месо винаги можеше да се наеме и да се омачка като глина. Нямаше и недостиг от оръжие, ако знаеш къде да търсиш. Най-важното нещо сега бе да се спечели време.

— Генерал Бараган е разположил отбраната ни по такъв начин, че да може да отблъсне конвенционална сухопътна или хеликоптерна атака — отвърна Ошима. — Предохранителните му мерки бяха повече от достатъчни, но този път ни нападнаха с някакви нови машини, явно разработени на принципа „стелт“. Успяха напълно да ни изненадат. Въпреки това обаче мисията им не беше толкова успешна, колкото изглежда на пръв поглед. Отмъкнаха жената, но оръжието и бойните глави са недокоснати. Заложиха заряди около затворната част на оръдието, но успяхме навреме да ги обезвредим.