Специалността на Фицдуейн бе водене на бойни действия със спецчасти, където обикновено тежкото въоръжение нямаше място и основното нещо бе да си колкото е възможно по-невидим. Да хукваш с рогата напред, се смяташе за проява на лош вкус. Затова трябваше първо да преосмисли подхода си, съобразявайки се с начина, по който 82-ра водеше бойни действия. Не че имаше нещо лошо в този начин, просто беше различен.
Полковник Закария Карлсън вдигна поглед от сателитния шедьовър. По тениска и чорапи имаше по-човешки вид. Освен това вече всички бяха преминали на малки имена, от което проблемът с липсата на чин на Лонсдейл автоматически отпадаше.
— Как искаш да го изиграеш това, Зак? — попита Фицдуейн.
— Броенето е започнало — отвърна Карлсън и погледна часовника си. — Ако котка не ни мине път, удряме Дяволската стъпка точно след шестдесет и три часа и осемнадесет минути. Ти вече си бил там, воювал си с тези хора. Каквото и да ни разкажеш, щом то прави задачата ни по-лесна, ще ти бъдем благодарни.
Фицдуейн отново сведе поглед към сателитните снимки и онова, което видя, не му хареса. Пистата Мадоа бе значително подсилена и около нея се виждаха разузнавателни дозори бронирана техника. В самата Стъпка главният камп бе напълно разрушен, но долината със супероръдието бе недокосната. Бункерът бе обграден от допълнителен отбранителен кръг окопани войски. Който и да бе поел командването там, знаеше какво прави и имаше авторитета и енергията да го стори както трябва. За толкова кратко време обемът на свършената работа бе направо невероятен.
Ошима! — каза си той. Отчаяно се бе надявал да са я убили още в началото. Загледан обаче сега в това гнездо на оси, възстановено след тяхната акция, той разбра, че е сбъркал.
— Дай да се махнем от тази сауна, Зак — каза Фицдуейн, — и след това да ми проведеш един кратък курс за това, как работи 82-ра тия дни. Израсъл съм с разкази от Втората световна война, където десантчиците винаги ги хвърлят не където трябва и за да свършат работата, са им нужни само ум и смелост.
Карлсън се усмихна.
— Е, някои неща са се променили оттогава, но щом го споменаваш, тайната все още е в ПОНС — каза той.
— Светни ме, де.
— ПОНС — Парашутни отряди с намален състав.
Фицдуейн кимна замислено.
Ошима бе планирала завладяването на Дяволската стъпка още преди десетина месеца.
От самото начало бе усетила, че Диего Куинтана ще се обърне срещу нея. И накрая се бе изненадала, че действа толкова непохватно. Да издава намеренията си, все едно е всемогъщ като бог.
Но японката знаеше, че да поеме властта в Текуно непосредствено след Куинтана, не би било възможно, дори и да не беше с терористко минало. Беше чужденка и жена — два много важни недостатъка. Затова първоначално бе планирала да действа чрез любовника си, Луис Бараган. Този план бе доста обещаващ, но тя бе почти сигурна, че няма да може да се осъществи, даже и ако не беше ненавременната смърт на Бараган. Вярно, държеше го в сексуална зависимост, но дори и така той си оставаше верен на Куинтана.
Отхвърляйки идеята за работа чрез Бараган, й дойде наум, че завземането само на платото и Стъпката също бе добра алтернатива. За какво й беше повече, не искаше да остава за постоянно тук. Просто се надяваше да нанесе колкото е възможно повече вреди на Щатите и да се завърне в Япония победителка.
Имаше много хора, които още помнеха непростимите обиди, нанесени чрез бомбардирането на Хирошима и Нагазаки. Достиженията й нямаше да минат незабелязани. Яибо пак щеше да се възроди, към нея щяха да се стекат нови попълнения. Митът за американската неуязвимост щеше да се пропука.
След като уби Куинтана, Ошима работи с всички сили да заздрави позицията си. Супероръдието беше готово за стрелба и насочено към Вашингтон, но това само щеше да накара американците да застанат нащрек и да нанесат незабавен контраудар. Не, това, от което имаше нужда тя, бе възможност за многократна стрелба. След което американците щяха да премислят по два пъти, преди да отговорят. След като нанесе удара по Вашингтон и стане ясно, че следващата възможна мишена е Ню Йорк, американските позиции силно щяха да се разклатят. Да се разруши една терористична база с цената на най-важния ти финансов и търговски център, бе сделка, която американското население никога няма да приеме.