— Ще ви подаря една климатична инсталация — промърмори Фицдуейн. — Огромна, с машина за „Коук“ и леденостудени душове.
— В американската армия не се работи така — каза Лонсдейл. — Работиш с това, с което разполагаш. Преди сто и двадесет години американската кавалерия била въоръжена с карабини еднострелки, а индианците — с многострелни пушки. Как ти се струва това?
— Ако бях на мястото на Къстър — отвърна Фицдуейн, — щях да съм дяволски притеснен.
Над веждата на Карлсън изби капчица пот, плъзна се по носа му и след това безшумно капна на гигантския чийзбургер, донесен от обслужващия персонал.
— Господа — започна той с официален тон. — 82-ра въздушнопреносима дивизия е дълбоко благодарна за помощта, която й оказвате, но трябва да ви помоля да напуснете. Незабавно, господа.
Фицдуейн примигна, а това му коства известно усилие, тъй като клепачите му бяха натежали от пот. Помисли си дали да не ги избърше с крайчето на тениската си, но по нея не бяха останали сухи места. Бръкна под чийзбургера си, но някой вече му беше отмъкнал салфетката. Той отново примигна и се обади:
— Закария, виж какво… Момчета, вие ни повикахте тук. Цялата ни работа до този момент беше да определим възможните центрове на съпротива. Остава още да си изясним дребната подробност какво, по дяволите, ще правим, когато стъпим на земята. Е, ще си говорим ли, или не?
Карлсън се почувства като в небрано лозе.
— Ограниченост на информацията, сър — каза той. — Стандартна предохранителна мярка. Трябва да разберете, че планирането е засекретено.
Фицдуейн се изправи.
— Ние бяхме в Дяволската стъпка. Изкарахме едно танго там и се върнахме живи, а ти си ми се изтъпанил насреща и ми викаш да се омитам. Правилно ли съм те разбрал, Закария?
— Заповеди, сър — отвърна Карлсън, избягвайки погледа му. — Трябва да разбереш, Хюго, че това е военна операция, а доколкото засяга американската армия, вие сте цивилни. Много ценени цивилни наистина, но каквото и да сте направили в миналото…
— … не е необходимо да знаем всичко — довърши мрачно Фицдуейн. — Тъй вярно!
Фицдуейн загледа полковника. За краткото време, през което бяха заедно, този човек му бе направил впечатление. Не беше само добре обучен, бе умен, изобретателен и педантичен. Обаче как може един човек от такъв калибър да се примири с такива лайнарщини? Каза си, че в тази влажност парата, излизаща в момента от ушите му, едва ли ще бъде забелязана. Преброи до десет, после прибави още една десетка и усети настъпващото спокойствие.
— Най се притеснявам от факта — промърмори той, — че лявата ръка не знае какво прави дясната, камо ли пък пръстите.
Фицдуейн и Лонсдейл се отправиха обратно към Първа бригада, обадиха се по телефона и докато чакаха, получиха бойното си снаряжение. Ако искаха да скачат заедно с бойците от 82-ра, трябваше да изглеждат като тях. Наоколо всички се движеха бързо, без излишно суетене. Въздухът като че ли бе наелектризиран. На десантчиците им предстоеше акция.
Фицдуейн се поколеба дали да изостави автомата „Калико“, но Лонсдейл беше непреклонен.
— Твърде много време си прекарал в малобройни отряди, където всеки познава всеки, Хюго — каза му той. — Този път обаче ти предстои работа с далеч по-голям отбор юнаци и ако не приличаш на тях, ще те очистят рефлективно. Затова си сложи кевларчето, вземи си М16 и престани да мрънкаш.
Той се отдръпна назад и огледа Фицдуейн — ирландецът се чувстваше съвсем у дома си в американското бойно снаряжение, но имаше нещо, което не бе съвсем наред. Косата му бе късо подстригана, но отпред я носеше тип „алаброс“. Подстриган бе добре, макар и не съвсем като американските, остъргани до бяло страни и овалния едносантиметров чим на темето.
— Кой, по дяволите, ще разбере, след като ще бъда с каска?
— Послушай ме, Хюго — настоя Лонсдейл. — Ще бъде оценено, повярвай ми.
Броени минути след като излезе от бръснарницата, Фицдуейн разбра, че Лонсдейл е прав. Това бе жест към американските десантчици, а в момента те бяха на тяхна територия. Знак на уважение и като такъв бе забелязан.
В малкото огледало в кабинета на Карлсън Фицдуейн огледа новата си прическа. Дойде му наум, че съдейки по гоблените, които бе виждал, неговите предци нормани не са се подстригвали по кой знае колко по-различен начин от този. Загледан в пода на бръснарницата, се бе учудил колко много коса е имал за сваляне.