— Според моята информация, полковник Фицдуейн — каза той меко, — това оръдие е насочено към Белия дом и наистина може да стигне до всяка точка на страната ни — той се усмихна слабо. — Дори и да забравим за миг политическите убеждения на средния американски гласоподавател, как може един удар по самото олицетворение на политическо управление да не е от значение?
— Супероръдието е саботирано — отвърна Фицдуейн.
— И няма да успее да стреля?
— О, ще успее. Само че не точно така, както вероятно са го предвидили.
Десетина минути Ганън слуша Фицдуейн и Джагър почти без да ги прекъсва. Беше изучавал инженерни науки във Вирджинския военен институт преди доста години, така че научната част на въпроса му бе относително позната. И всъщност цялата работа се крепеше на храбростта на един човек, Патрисио Никанор. Той им бе дал разрешението на въпроса, като бе отмъкнал газ-контролера, плащайки твърде висока цена за смелостта си.
— А откъде знаете, че ония няма да се усетят какво сте направили? — попита той. — Или пък просто да сменят този контролер при рутинна проверка на частите?
— Разставихме експлозиви със закъснител около цевта и затворния механизъм, за да ги накараме да помислят, че това е била главната цел на занятието. Така че нямат причина да заподозрат контролера. Въпреки това успяхме да проникнем в склада им и да подменим и резервните им контролери.
— Но пак няма гаранции, нали? — изрази съмнение генералът.
Фицдуейн поклати глава:
— Ако знаехме какви са снарядите на това супероръдие, щяхме да постъпим по друг начин.
— Доктор Джагър? — обърна се Ганън към учения.
— Според този Реймън — подзе веднага Джагър — губернатор Куинтана предприел обиколка из Източна Европа. Супероръдието му дало начина на изстрелване. Обаче с какво да стреля? Отначало търсел нещо с ядрен заряд. После спрял избора си на един артикул, наречен „Сайклакс Гама 18“. Това е бинарен нервнопаралитичен препарат. Двата компонента са относително безвредни, но веднъж смесени, една-единствена капчица, по-малка от тази на спрей, е фатална — докторът изчака думите му да стигнат до съзнанието на околните, после продължи: — Най-неприятната особеност на препарата е, че той не е бойно отровно вещество. Не убива веднага или след няколко часа. Минават дни, преди да умрете, и междувременно страданията са такива, че трудно могат да бъдат описани. Всяка функция на тялото ви се прекратява. От всички отвори започва да тече кръв. Белите ви дробове се пълнят с гной. Ставите и, нервите си усещате, все едно са тикнати в огън. Кошмарен начин да умреш наистина, но не се счита за бойно отровно вещество, защото си оставаш боеспособен няколко часа, след като си го поел… Това нещо било разработено за въвеждане в употреба в Афганистан. Бомбите и ракетите не вършели кой знае каква работа, особено пък след като стингърите направили летенето на малки височини нездравословно. Идеята била „Сайклакс Гама 18“ да се хвърля от високо летящ самолет, да се взриви на двеста-триста метра от земята, след което можеш да считаш района за необитаем. Повечето нервнопаралитични препарати просто убиват. Това обаче, което прави този препарат толкова смъртоносен, е неговата способност лесно да се разпръсква и периодът му на разпадане. „Сайклакс Гама 18“ си остава токсичен години след това.
— А бил ли е използван? — попита Ганън.
— Явно са го използвали — отговори Джагър, — но не за дълго. В лабораторни условия, при подходящо налягане и в съответните костюми, той е безопасен. Когато обаче го изпитали при полеви условия, оказало се, че способността му на разпръскване е прекалено ефективна. Разпръскването зависи главно от големината на частиците. Колкото по-малка е частицата, толкова по-голяма площ покрива препаратът. В този случай частиците били толкова малки, че преминавали през стандартен защитен скафандър, руско производство, без никакви проблеми. Загинали няколко афганистанци, както и малък отряд от Спецназ, облечен в скафандри и пратен да разбере какво става. Заговорило се за нов тип защитни костюми и нов опит, но междувременно дошъл Горбачов и неговата гласност. „Сайклакс Гама 18“ мирно и тихо потънал в забрава, горе-долу докато настъпила пазарната икономика и производителят му не разбрал, че разполага с продукт с истинска пазарна стойност.
Ганън помрачня.