Ганън замислено се вгледа в него. После пак се усмихна:
— Какво да правя с вас, полковник Фицдуейн? Ние, от 82-ра, си вършим нещата по свой начин. Вървим напред, разбира се, но се съмнявам дали ще се променим. Колкото до вас, казаха ми, че сте участвали в повече бойни действия, отколкото всички членове на Съвета на обединените началник-щабове, взети заедно, така че ви разрешавам да си запазите критичното отношение. Но какво да ви правя?
— Оставете ме да работя с полковник Карлсън, докато завършим планирането — каза Фицдуейн. — После ми дайте едно малко подразделение. Бойци, които не се страхуват да поемат инициатива. С някой командир с тръпка.
— Току-що описахте по-голямата част от хората ми — отвърна Ганън, помълча малко замислено, после по устните му потрепна слаба усмивка.
— Но има едно особено поделение, което ви идва наум — подсказа му Фицдуейн.
— Разузнавателният взвод към Първа бригада — рече Ганън. — Може би там ще срещнете равностоен партньор, полковник. Под командването на лейтенант Брок те са почти като частна армия в рамките на 82-ра.
— Каква е обичайната им задача? — попита Фицдуейн. — Защото думата разузнаване покрива много неща.
— Занимават се с всичко. Разузнават, стрелят със снайпер, унищожават бронетехника, играят си с мини, скачат от големи височини със забавено отваряне. Имат си дори два танка и прикрепени към тях хеликоптери. Това са ужасни младежи — той погледна Фицдуейн втренчено. — Ще се запитате как ли още ги търпя.
— Е, всяко поделение си има своята черна овца, генерале — отвърна Фицдуейн.
— Естествено — кимна генералът и махна с ръка. Тежкият му джип спря до него с ръмжене и той се качи. — Една в повече няма да му навреди.
Фицдуейн пое дълбоко хладния вечерен въздух, после се обърна и закрачи към секретната секция.
Карлсън се бе задълбочил в сателитните снимки. Като го чу да влиза, вдигна глава.
— Генералът да не те изрита?
— Каза, че имал нужда от всеки мотаещ се наоколо член, Закария — отвърна Фицдуейн, — особено пък след като видял колко са ви омекнали в тая сауна тук.
— Харесал ти е прическата — Карлсън почука по една от снимките. — Виж тук, майната й на бронетехниката! Случайно се захванах да броя техниката им за земни работи.
— И какво откри?
— Необичайно много е — отговори Карлсън. — И мисля, че на пистата Мадоа има повече, отколкото можем да видим. Някой с манталитет на къртица доста се е развъртял.
— Значи това, което виждаме, няма да е това, с което ще се сблъскаме?
— Така мисля. Освен ако командирът на базата не обича да си колекционира верижна техника.
— А какво показва инфрачервеното? — попита Фицдуейн.
Карлсън кимна.
— Показва само, че земята е разровена. Ами ако са започнали да копаят под съществуващи вече съоръжения?
— Ако имат някакъв подземен център — промърмори Фицдуейн повече на себе си, — защо не са скрили и булдозерите? Защото кой ли би се усъмнил в някакви си невинни строителни машини…
— И би допуснал, че отдолу има още нещо — разсъждаваше Карлсън. — Да, но какво? Има много следи от вериги, но те може да са от булдозери… Божичко, как мразя изненадите, когато падам бавно надолу! Достатъчно налудничаво е да скачаш от самолет с наплескано със зелена и черна боя лице, а долу да те чака някоя стоманена грамада, готова всеки момент да те размаже. От такива мисли може да полудее човек.
— А какво ще стане, ако обърнем цялата тази история с изненадата на сто и осемдесет градуса? — изтърси изведнъж Фицдуейн. — Никакво прокрадване. Обявяваме присъствието си високо и ясно. Показваме си нашия и ги караме и те да си покажат техния.
— Бойни фанфари преди атаката? И нещо далеч по-съществено за десерт, скрито специално за тази цел?
— Е, това е дало много добри резултати при Йерихон — забеляза Фицдуейн.
— Дай да оставим това на военновъздушните сили — предложи Карлсън. — Те си имат някои работи, които на къртиците никак няма да им харесат. Освен това са нечестни. Или поне така разправят в Пентагона.
— А в армията какви са? — попита го Фицдуейн.
— Флотът е предизвикателен — продължи Карлсън, без да му обръща внимание. — И могат да си го позволят, набутани в зорко охраняваните си отдолу и отгоре самолетоносачи.
— Питам те за армията — настоя Фицдуейн.