— В армията са тъпаци — отговори Карлсън. — Ние сме твърде честни и точно затова другите родове получават по-голямата част от баницата. Но точно в този случай имаме нужда от нечестна игра и няколко десетки дълбочинни бомби.
Шест часа по-късно планът бе готов и оттук нататък минаваше в ръцете на планьорите, които щяха да го доразработят до най-малките подробности. Никой от 82-ра като че ли нямаше нужда от сън.
Фицдуейн тръгна да си отдъхне. Ако това, което казваше генерал Ганън, бе вярно, трябваше да бъде добре отпочинал, преди да се запознае с Разузнавателния взвод на Първа бригада.
Когато Карлсън чу, че Фицдуейн ще скача с разузнавачите, по устните му заигра усмивка.
— Дяволската стъпка ще е последната ти грижа, Хюго — предупреди го той. — Казвам ти, тия хора са луди. Добри са, невероятно добри, но са пълни откачалки.
Генерал Ганън обикаляше дивизията, наблюдавайки всеки аспект от подготовката. Една военна операция представлява безкрайна верига от безброй взаимосвързани неща и това се отнасяше най-вече за такива подразделения като 82-ра.
Десантчиците си вдигаха целия багаж и отлитаха. Ако забравиш нещо, не можеш да се обадиш по радиото на тиловата служба да ти го прати. Носиш си всичко или се налага да се оправяш без него. Разбира се, могат да те снабдят със забравеното нещо от въздуха, но докато съответната служба долети до мястото на събитието, ти обикновено вече нямаш нужда от него. Същината на въздушния десант бе бързина и пълно объркване сред противника — внезапен мощен удар, до всяка точка на планетата.
Тук ключова дума бе силова. Когато десантчикът скочи, времето за компромиси свършва. Всичко се свежда до елементарен инстинкт — убий, за да не бъдеш убит. Хвърляш се върху врага с всичка сила. Разбиваш го без никакви колебания. При атака на силно охранявана писта — а това е доста голямо парче земя — времето за успешно приключване на акцията е два часа.
Два часа непрестанна касапница.
А много хора, дори военни, мислеха 82-ра за леко съединение, неспособно да нанесе сериозен удар. И наистина е било така, само че преди половин век. Сега разрушителната мощ на 82-ра вдъхваше страхопочитание. Вярно, в нея липсваше бронетанковата сила на механизирана дивизия или адската огнева мощ на подвижната ракетна артилерия, но тази липса се компенсираше изцяло от начина, по който огънят действаше от въздуха. Въздушната поддръжка на 82-ра беше за нея бронетанковата мощ и ракетната артилерия.
Но дори и без въздушната поддръжка 82-ра вече не бе леко съединение. Мощни 105-милиметрови гаубици и тежки минохвъргачки осигуряваха прикритие до петнадесет минути след приземяването. Въздушното пространство се обезопасяваше с помощта на снабдени със стингъри леки ракетни установки система „Авенджър“. ПТУРС-ове43, гранатомети и друга подобна техника им осигуряваха добра бронебойна мощ.
Свалянето на вездесъщите „Апачи“ от въоръжение в 82-ра бе доста противоречиво по замисъла си решение, но хеликоптерите „Кайоуа“ енергично се заеха да запълнят празнината. Бяха малки и трудни за засичане, бързи при маневриране и лесни за поддръжка, и макар че полезният им товар бе по-малък от този на „Апачи“, все пак носеха смъртоносните ракети „Хелфайър“. А когато на мястото на задните две седалки натъпкаха електроника, „Кайоуа“ се сдобиха с отлични прицелни системи и прибори за нощно виждане. Така че смяната се отрази добре на 82-ра. Всъщност цялата тази шумотевица с противоречивото решение се оказа буря в чаша вода. При бойна акция „Апачи“ винаги можеха да се придадат към 82-ра, ако възникнеше такава нужда.
Една от насоките в повишаването на бойната ефективност на 82-ра, която най-много радваше Ганън, бяха приборите за нощно виждане и прицел. Сега вече всеки отделен боец в поверената му дивизия разполагаше с трето поколение от тях. Всеки бе оборудван с лазерен прицел с лъч, видим само за онзи, който е снабден със същия вид прибори. Ефективността на стрелбата от ръчно оръжие надмина очакванията. Всички знаят за умните бомби на военновъздушните сили. Огневата мощ на един десантчик вече бе съизмерима по точност с тях.
Младежи, носещи смърт, мислеше си Ганън, и точно така трябваше да бъде.
Имената на операциите се избираха на най-високо ниво, съобразени с влиянието, което щяха да окажат на общественото мнение. В този случай обаче, тъй като елиминирането на Дяволската стъпка бе лично дело на 82-ра след атентата във Файетвил, генерал Ганън бе помолен сам да избере названието.