Той реши да остави останалата част от работата на специалистите.
— Ей, шибалник такъв — кресна отново гласът. — Кой ти заповяда да спреш? Давай!
Фицдуейн се извърна. Зад него се бе изправила ниска и набита фигура с монголоидни черти на изплесканото в зелено и черно лице, само на пет сантиметра от неговото. Камуфлажите му бяха потънали в червен прах и на табелката името и чинът му едва можеха да се прочетат. Прилича на побъркан дервиш, помисли си Фицдуейн и каза:
— Лейтенант Брок.
Брок отстъпи назад и втренчи поглед в него. По униформата на непознатия нямаше нито табелка с името, нито някакви отличителни знаци, показващи чина му. От друга страна пък определено не беше някой деветнадесетгодишен войник.
— Прекъсвате ми занятието — изръмжа Брок. — Кои, по дяволите, сте вие?
Фицдуейн не сваляше поглед от него.
— Много ще ми е неприятно, ако сме ви настъпили по мазола, лейтенант.
Сетне му обясни кои са.
— Хуа, сър! — откликна Брок и по лицето му се разля усмивка. — Значи вие сте тези двамата, които сте били там.
— Бяхме и се върнахме! — добави Лонсдейл. — Номерът е във втората част, лейтенант.
Фицдуейн посочи двата танка.
— Разкажи ми за твоите любимци.
Брок просия.
— Любимци! Изключителни са, сър. Откъде искате да започна?
Джагър се събуди, потънал в пот.
Мебелите в мотелската стая му се струваха непознати. Според часовника му бе работно време й изпод леко отметнатия край на пердето нахлуваше светлина. Синьо небе, слънце, както си му е редът.
Защо, по дяволите, спеше посред един съвършено нормален работен ден? Да не би снощи да е пил или да се е дрогирал? Забравил ли беше принципите на работа, с които бе израсъл? Да не би да беше замесена жена? Какво правеше във Файетвил?
Изпи чаша вода и отново легна, затворил очи. В съзнанието му изплува огромната стоманена цев на супероръдието в Дяволската стъпка, блъвнала дълъг огнен език, изпращайки смъртоносния си снаряд към страната му. Вашингтон, Ню Йорк или Лос Анджелис? Има ли значение? Важното беше, че целта е гъстонаселен район.
Оръдието ще стреля. Фицдуейн бе сигурен в това. Тъй като вече бе започнал да разбира как действа Ошима, д-р Джагър също бе уверен. Операция „Картаген“ може да ускори това с няколко часа, ден или седмица, но при всички положения оръдието щеше да стреля. Десантните войски, каквото и да правят, няма да могат да го спрат. И ако проработеше, щяха да загинат хиляди хора. Може би десетки хиляди, а и много повече. И това щеше да бъде само незабавният ефект. По-голямата част от силата на удара щеше да бъде насочена към доверието в Америка.
Джагър стана и стисна глава с ръце — замайването отмина. Започна да си припомня: Секретна секция, жегата, операцията и полковник Карлсън, плувнал в пот. И Фицдуейн и Лонсдейл, които отново щяха да се завърнат там. Но стига с тези емоции! Съсредоточи се върху научните факти и физическите последици от тях! — упрекна се той.
За супероръдието в Дяволската стъпка Реймън използваше водород. В чистия си вид водородът бе твърде летлив газ и би експлодирал веднага, затова го смесваха с хелий. Смесването на двата газа се дозираше и следеше по електронен път. Сваляш оригиналния контролиращ механизъм и слагаш друг, който дава правилни показания, обаче пуска повече водород в цевта. Какво ще се получи? Една адска експлозия. Но ще бъде ли толкова силна, че да пръсне цевта, направена от легирана стомана?
Компютърът, симулирал ситуацията, казваше, че точно така ще стане. Да, но компютърните симулации не бяха стопроцентово сигурни. Точно затова се правеха полеви изпитания. Реалният живот понякога поднасяше много неприятни изненади.
Когато главната задача бе просто да се подкопае доверието в изпитателната програма, подмяната на контролера изглеждаше наистина добра идея. Сега обаче „Сайклакс Гама 18“ бе вдигнал мизата, изтръгвайки я извън контрола на Джагър. Въпросът вече не бе дали цевта ще се пръсне или не, а какво ще стане с нервнопаралитичния препарат. Той трябваше да изгори. Но беше летлив й експлозията можеше да го пръсне из целия район. Тогава цели две бригади от 82-ра въздушнопреносима щяха да измрат. Защитните скафандри нямаше да им помогнат.
Дори и всичко да минеше добре този път, от изследванията си в Ливърмор Джагър най-добре от всички знаеше какви опасности се крият в тръбопроводите. Хилядолетието си отиваше, а опасността от оръжия за масово унищожение оставаше, като при това бе придобила ужасяващи размери.