Джагър стана и уморено се потътри към душа. През изминалите два дни бе спал само пет часа и, изглежда, повече такъв случай нямаше да му се удаде, докато операция „Картаген“ не приключеше.
Имаше още нещо, което не можеше да си спомни.
Някои от колегите на Джагър в Ливърмор бяха предложили да пуснат умна бомба в широката един метър цев на оръдието и Джагър вече започваше да съжалява защо не се бе съгласил на този вариант. Целта наистина беше много малка, но технически това бе напълно възможно, особено ако отворът на дулото бе лазерно обозначен от наземен спецотряд. Но дори и този вариант трябваше да бъде обезпечен от няколко удара, за да бъдат абсолютно сигурни в успеха. Освен това, ако не уцелеха от първия път, това можеше да накара терористите да стрелят по-рано. В битката нищо не бе сигурно, с изключение на това, че каквито и планове да кроиш, те обикновено се оказват прецаквани от обстоятелствата.
Не, вариантът с подменения контролер имаше двойно предимство — оръдието изобщо нямаше да гръмне и доверието в системата щеше да бъде подкопано.
Кокрейн беше прав, трябваше да се създаде илюзията, че технологията на супероръдието е пълна безсмислица.
Ошима съсредоточено разглеждаше чертежите. Не разбираше много от тази наука, но най-хубавото нещо на супероръдието беше, че схванеш ли веднъж принципа на действие, нататък вече не бе кой знае колко сложно.
Реймън го беше нарекъл гигантска духателна тръба. Сложи едно зърно ориз на масата и се опитай да го издухаш до другия край на стаята. Ще разбереш, че никак не е лесно да го мръднеш на повече от метър. Пъхни го обаче в една тръбичка, духни здраво и… „ще мине и през стъклото на прозореца“.
Истинската сложност се състоеше в самия снаряд. Това обаче бе извън умствените й възможности, затова бе съсредоточила вниманието си върху супероръдието. Бяха се опитали да го саботират, но неуспешно. Това би могло да означава, че хората на Фицдуейн не са били подготвени. Твърде вероятно, тъй като главната цел е била да освободят жената. Обаче също така би могло да означава, че експлозивите са били разставени за отвличане на вниманието. Добре, но какво друго са се канели да направят?
Ошима премести погледа си върху Салерно. Реймън бе блестящ, но непостоянен и мързелив. Компенсира тези недостатъци чрез наемане на работлив екип. Д-р Салерно бе втори след Реймън и бе поел задълженията му, без изобщо да се замисли.
Хората много рядко са незаменими, помисли си Ошима.
— Салерно — започна тя, — познавам нападателите добре. Пък и ти видя разрушенията. Но защо оръдието на доктор Реймън остана недокоснато? Какво пропускаме?
Салерно се ужасяваше от Ошима. Но в свои води се чувстваше уверен.
— Имали са на разположение само от петнадесет до двадесет минути — отвърна той. — Направиха каквото можаха, за това време, но оръдието е голямо и здраво и затова е много трудно да бъде повредено. Експлозивите, които бяха заложили, бяха стандартни артилерийски гръмове. Абсолютно съм сигурен, че са дошли неподготвени.
Ошима отново впи поглед в чертежите.
— А цевта? — продължи тя. — Дали не са успели да й направят нещо?
— Натоварихме човек с ултразвукова апаратура и го спуснахме вътре — търпеливо каза Салерно. — Провери милиметър по милиметър цялата цев два пъти. Всичко бе в рамките на допустимото.
— В рамките на допустимото ли? — раздразнено попита Ошима.
— Нито едно произведение на този свят не е съвършено — внимателно отговори Салерно. — Във всеки продукт има най-различни недостатъци, но най-важното е да се установи мащабът им. В нашия случай няма от какво да се притесняваме. Цевта е в чудесно състояние, същото се отнася и за останалата част на оръдието.
— Затворният механизъм, пусковият механизъм, газопроводите? — не го оставяше на мира Ошима.
— Всички бяха проверени основно.
— Питам се защо не са гръмнали водорода!
— Както сама знаете, командире, главните резервоари за водород се намират в подземни бункери, отделно от оръдието. Или не са знаели къде са, или не им е останало време. Тъй или иначе, трябвало е да вдигнат във въздуха всички резервоари с водород, за да могат да ни навредят сериозно, а това е било извън възможностите им. Ала дори и да го бяха направили, знаете, че заводът за извличане на водород се намира под пистата Мадоа.