И защо е било толкова наложително да убият Никанор, преди да е успял да проговори?
Отбивката бе сред гора. Лимузината намали и пред нея се отвориха двете крила на необозначена порта.
Бронираната кола се вмъкна вътре и спря. Вратите след тях веднага се затвориха. Намираха се на павирана алея, виеща се през гъстата гора наоколо.
— Господин Фицдуейн? — това бе гласът на Тексас. — Бихте ли излезли от колата, моля?
Фицдуейн отвори вратата. Не виждаше пропускателен пункт и изобщо нищо, освен гора, но изпитваше определено чувство, че е наблюдаван. Излезе и чак тогава видя хидравлично задвижваната бариера с шипове пред лимузината.
Да се напъне бариерата със сила, нямаше да е никак добра идея. Мястото бе защитено. Някой май се отнасяше много сериозно към въпроса за сигурността, макар и не съвсем творчески.
— Господин Фицдуейн — прозвуча отново приятният глас на Тексас, — готов ли сте?
Фицдуейн с готовност се върна в лимузината. С лятото във Вирджиния май трябва да се свиква постепенно, каза си той. Как ли са воювали някога в такова време? Уважението му към Грант, Лий, Лонгстрийт6 и хората им нарасна. Това бе неговата майчина страна и бе извоювана с героизъм. Колата пое стремително напред.
Фицдуейн се оглеждаше. Намираше се в стая, в която всичко говореше за принадлежност към армията.
V-образната маса, стената с огромни екрани, катедрата за инструктора. И охраната. Охраната тук се придържаше повече към традицията. Въоръжени униформени часови пред вратата. Дана и Тексас бяха изчезнали.
Той се намираше под земята. Лимузината бе хлътнала надолу без всякакво предупреждение. Бяха му казали, че Пентагонът бил такъв. Можеш винаги да познаеш хората, вършещи истинската работа, по бледата им кожа. Те рядко виждаха слънцето и семействата си.
Фицдуейн прекъсна хода на мислите си, за да огледа едно огромно копие на емблемата, която бе забелязал на раменете на часовите пред вратата и на много други места, преди да влезе в тази стая.
Тук емблемата бе вписана в един щит, който бе монтиран в дъбовата ламперия точно зад централното място на върха на V-то. На него се виждаше черен хеликоптер „Кобра“ от времето на Виетнам на тъмносин фон. Контрастът бе много слаб. Силуетът на хеликоптера едва се открояваше. В основата на щита бяха изписани буквите STSF.
— „Сон Тей Семпер Фай“ — обясни Кокрейн, влизайки през почти невидимата врата в дъбовата ламперия, която със съскане се затвори зад него.
Бяха сами в стаята.
На Фицдуейн нещо не му беше съвсем ясно. Сон Тей беше името на прочут американски рейд в Северен Виетнам по време на войната с цел спасяване на американски военнопленници. От военна гледна точка рейдът бе успешен, само че пленниците били вече преместени на друго място.
Semper Fidelis. Буквално „Винаги верен“. Девизът на морската пехота. „Запази вярата“, преведено на съвременен език. Лесно да се каже, но трудно да се направи.
След това се появи упорит слух, че ЦРУ е знаело за преместването на военнопленниците, но не е казало на участващите в рейда. Говореше се, че не искали да дразнят Северен Виетнам, защото мирните преговори били на много труден етап.
Фицдуейн не вярваше много на слуха, но според него тази история илюстрираше много ясно междуведомствената война между американската армия и разузнаването. И това е било още преди администрацията и Конгресът да се включат в картинката.
— STR, тоест STR Корпорейшън — продължи Кокрейн — бе основана от един участник в рейда Сон Тей на име Грант Леймър. Грант усещаше, че трябва да се свършат някои работи за защитата на тази страна, неща, за които традиционните ни структури не са добре подготвени. Твърде много бюрокрация, грешки, медийно внимание… Преценката му се оказа правилна. Операцията беше много успешна. Във Вашингтон и околностите му има много компании като STR, но Грант е най-големият играч, въпреки че е малко познат извън този кръг. Предпочита дискретността пред публичността.
— Интересен човек — забеляза Фицдуейн.
— Да — отвърна Кокрейн просто — и освен това ми е приятел, затова се срещаме тук. Капитол Хил стана доста известен напоследък.
— Това си е твоя хайка, Лий — каза Фицдуейн.
Кокрейн се усмихна леко.