Насечените скали предлагаха безброй варианти. Около него всички стреляха по предполагаемата позиция на снайпера. С нормалния мерник от такова разстояние на попадение не можеха да се надяват, дори и да видеха целта, но поне щяха да накарат снайпериста да сниши глава. Ако не направеха нещо, и то бързо, той щеше да ги очисти един по един.
Сгънат надве и използвайки прикритието на техния огън, до него спря Брок.
— Мамка му! — каза той тихо, като видя безжизненото тяло на Залински. — Дано тая проклета жена да си струва усилието.
Гало беше на около двадесет метра от тях. Той съсредоточено разгледа скалите отсреща, после затвори очи.
Брок го следеше мълчаливо. Допълзя до него и го попита:
— Откри ли го?
Очите на Гало се отвориха.
— Май да — отвърна той. — Високият зъбер все едно е дванадесет часа. Отиди на десет, свали двадесет метра по-надолу и погледни зъбера точно под линията на хоризонта.
Брок бе взел оръжието на убития и сега го насочи в указаната посока, оглеждайки терена през оптическия мерник.
— Нищо — каза той.
— Защото мръсникът се е снишил — настоя Гало. — Изчакай малко и ще видиш.
— Прекрати огъня! — викна Брок.
Командата бе предадена нататък. Лейтенантът повика Фицдуейн, измъкна от раницата си бинокъл и го подхвърли към него.
Фицдуейн пропълзя около десетина метра и взе бинокъла. Не искаше дори и толкова близо да идва, защото групираните цели привличаха като магнит огъня на снайперистите. От друга страна пък, антиснайперистката работа бе плод на задружни усилия. Проблемът бе, че ъгълът им на видимост бе силно ограничен. Един показвач би покрил далеч по-голяма площ на наблюдение и би насочил стрелците към мишената. Освен това би следил и за други огневи точки.
Фицдуейн фокусира бинокъла, накъдето му бе казано. Тридесет секунди по-късно забеляза някакво движение на около двадесет метра по-вдясно от мястото, посочено от Гало. Явно вражеският снайперист се местеше след всеки два изстрела.
— Дясно двайсет — каза Фицдуейн.
Гало стреля, последван от Брок.
Фицдуейн забеляза някаква дълга сянка да пада от зъбера.
— Изтърва си пушката!
Гало отново бе затворил очи.
— Пипнахме го — промълви той.
Фицдуейн огледа скалите. Можеше да има още един снайперист, но бяха се измъкнали двама, като единия от тях бе избягал напред. Помисли си за непрекъснато нарастващото разстояние между Ошима и тях.
— Продължаваме — обърна се той към Брок.
Брок отвори уста да възрази, но вместо това отвърна:
— Слушам, сър — после скочи на крака и извика: — Напред!
Оцелелите от Разузнавателния взвод се надигнаха. Трима вече бяха мъртви. Свързочникът също бе ударен.
Фицдуейн тичаше напред. Брок и хората му го следваха. Оставиха мъртвите си там, където ги бе застигнала смъртта. Брок бе изтръпнал от омраза. Омраза към Ошима и за момента дълбока и съвсем ирационална омраза към Фицдуейн.
Прекъсването бе дало тринадесет минути аванс на Ошима и бе коствало пет живота.
Горе на зъбера Джин Ендо лежеше проснат по гръб от 7.62-милиметров куршум, минал през носа и отнесъл половината му череп.
Изстрелът на Брок бе разкъсал гърлото му. Горе, високо над него, лешоядите вече започваха да кръжат нетърпеливо.
Ошима се качи до превала на възвишението и хвърли поглед назад. Далеч зад нея се виждаха преследвачите й. Вече бяха твърде изостанали, за да я стигнат. Тя отново се извърна напред и тича така още десет минути. Спря се пред една купчина камъни и започна да ги разбутва. Зад тях се показа пръст, а под пръстта — камуфлажна мрежа. Работеше с трескави, но точни движения. Скоро отдолу се очерта 250-кубиков мотоциклет. Резервоарът бе пълен, а страничните багажници бяха натъпкани с продукти. Нататък имаше още скривалища. Вече разполагаше с всичко необходимо, за да избяга.
Тя откачи бинокъла и огледа терена. Десантчиците все още не се виждаха никакви — навярно се потяха нагоре по хълма в тежкото си бойно снаряжение.
Небето бе прихлупено, времето все още бе на нейна страна. Само някъде далеч се виждаха някакви черни точици.
Лешояди, спускащи се към Джин Ендо и войниците, които той бе убил. Това бе добър край. Ендо бе изпълнил мисията си, но нещо трепна в сърцето на Ошима, когато се сети за предаността му и обожанието, с което я гледаше. Младото момче я бе докосвало. А това бе равносилно на смърт.