— Надявам се да променя това, Хюго — промълви той и Фицдуейн изпита смесени чувства.
Тръпката на лова, придружена от неизбежния прилив адреналин, и веднага след това чувството за вина и тревога за Катлийн и Боти, за Ромео-Жулиета.
След като вече бе създал семейство, имаше неща, с които не биваше да се захваща, независимо от изкушението. Той знаеше добре, че е склонен към рискови ситуации, но за тези, които оставаха да чакат, положението бе много тежко.
Освен това му се искаше да знае какво ще бъде новороденото — Ромео или Жулиета? Момче или момиче?
Заседателната зала бе пълна. Дан Уорнър и Мъри също присъстваха. Фицдуейн бе представен на Грант Леймър, след което Кокрейн каза, че по време на брифинга щял да представи и други хора. Искаше да придвижи нещата по-бързо напред.
Тъй като Мори си седеше, Фицдуейн предположи, че или познава всички присъстващи, или е под въздействието на някакъв медикамент. Когато се промъкнеше през подводните рифове на първоначалното запознанство, Мори ставаше доста приветлив. Изглежда, само разчупването на леда го изправяше на нокти. Въпреки това Фицдуейн изпитваше симпатия към него. Както бе разбрал при нападението на терористите, Мори бе момче на място.
Застанал зад катедрата до един огромен екран, свел глава, Кокрейн се прокашля. Микрофоните работеха. В залата се възцари очаквателна тишина и той вдигна глава:
— Преди три дни Патрисио Никанор и още трима души от Комисията за борба с тероризма бяха убити, а няколко други — ранени. Целта на тази среща е да обсъдим всички събития, довели до това нападение, да споделим мненията си и да предприемем съответните действия. Както знаем, такива действия не се предприемат никъде по причини, които ще изложим по-късно. Ще се спра на някои неща, с които повечето от вас са запознати, заради нашия гост от Ирландия, Хюго Фицдуейн. Мисля, че всеки от вас е чувал за забележителната му работа против тероризма.
Последваха одобрителни кимвания от доста хора около масата и точно тогава на Фицдуейн му се стори, че вижда позната физиономия, макар да беше сигурен, че никога не се бе срещал с този човек.
Мъжът бе навлязъл в четиридесетте, изглеждаше добре, може би малко по-пълен от нормалното. Бе с черна, вече сивееща рошава коса и гъсти мустаци. На носа му стърчаха половинки очила и гледаше над тях, когато говореше с някого. Приличаше на човек на науката. Огледа Фицдуейн с видим интерес, после отново извърна глава към Кокрейн.
— Комисията бе създадена, защото някои от нас бяха загрижени, че САЩ не се отнасят към тероризма достатъчно сериозно. Тук му е мястото да добавя, че макар като американци да сме загрижени най-напред за тази страна, знаем, че много от нашите съседи и приятели се сблъскват със същите проблеми, затова трябва да работим заедно, за да можем да се справяме по-ефективно с тях.
Тук Кокрейн спря и кимна към смуглия учен, а Фицдуейн чак тогава се сети кой е. Мъжът се казваше Валиенте Зара, основател и водач на Популярната партия на реформата в Мексико. Смятаха го за единствения, който би могъл да свали PRI — управляващата партия в Мексико. Къде с честни, къде с недотам честни методи тя бе управлявала Мексико от тридесетте години насам без прекъсване.
Всички медии описваха Зара като „човек с чар“. В момента обаче изглеждаше уморен, сякаш бе спал с дрехите. Но бе заинтригуван, дори вглъбен. И това бе наистина показателно, защото мексиканските президентски избори бяха само след няколко месеца и Валиенте сигурно би трябвало да има далеч по-важни неща за правене, отколкото да присъства на тайни срещи чак във Вашингтон.
Фицдуейн се съмняваше дали точната дума е „присъства“. Изглеждаше, сякаш Зара има належаща нужда от нещо. Неговите последователи, които работеха със същата страст като поддръжниците на Джон Кенеди, бяха известни под името заристи.
Конгрес на САЩ, японски терористи, Мексико, заристи. Ставаше доста объркано. И Фицдуейн изпита чувството, че към този гювеч ще се добавят още съставки и той като нищо можеше да се окаже една от тях.
Ирландски гювеч? Лично той не го обичаше.
А междувременно Кокрейн говореше:
— Преди около три години започнахме да обръщаме внимание на Мексико и по-специално на щата Текуно. Там се случи онази работа в Камерена, когато един агент на Отдела за борба с наркотиците бе отвлечен, измъчван и накрая убит. Изпъкнаха ясно връзките между наркотиците и тероризма и в употреба влезе нова дума — наркотероризъм… И така. Сведенията показваха, че голяма част от терористичните акции и инциденти имат някаква връзка с Текуно. Обаче тези сведения или не бяха надеждни, или бяха родени от случайни стечения на обстоятелствата. Както се казва — „косвени улики“. Въпреки това се забеляза засилен наркотрафик, пране на пари, фалшификации, терористични акции, политически убийства. Изглеждаше сякаш Текуно става рай за терористите, също като Куба или Източна Германия, когато бе в играта, като Либия и долината Бекаа. Обаче тогава изобщо не можа да ни мине през ум, че Текуно се е превърнал в нещо много повече от това. Оказа се, че той не бил само елемент от тези дейности. Текуно беше самият източник… Може би още щяхме да си блъскаме главите, ако не беше нашият добър приятел, професор Валиенте Зара — Кокрейн кимна към кандидата за президент на Мексико. — Ще дам думата на професора да обясни гледната си точка.