— Но сигурно е донесъл нещо със себе си — предположи Катлийн. — Както го описваш, той е бил и разузнавач, и учен. Би трябвало да е носел със себе си бележки, касети или някой негатив.
Фицдуейн присви рамене безпомощно:
— У него намерихме две найлонови торбички. Явно е смятал съдържанието им за твърде важно, защото ги бе вързал под мишниците под сакото си. В едната имаше план на базата и чертеж на машинария, която според специалистите била някакъв вид командван от компютър контролер. В другата имаше дълго парче метал и парчета бетон.
— Тоя контролер какво е контролирал? — попита Катлийн.
— От лабораторията казват — газ. Отговаря за абсолютно точните количества газ при смесване. Има си вградена система за проверка, която е с три кръга и ако някой от трите кръга не съвпадне със зададените предварително параметри, процесът автоматично се спира. Така че каквато и да е системата, точността е изключително важна за нея.
— А да имаш представа какви газове? — продължи да пита Катлийн.
— Не знаем — отвърна Фицдуейн, — но по някои неща специалистите съдят, че става дума за значително количество.
— А по скицата на базата няма ли нещо, което да ви подскаже?
— Може би е щяло да има, ако е била довършена. Ала макар да е с доста подробности по заграждането на мястото, охрана, постове и други, повечето от обясненията липсват. Като че ли е започнал да рисува това, което вижда, а след това е нанасял обяснение за какво служи нарисуваната сграда. Използвал е и различни химикалки, но тъй или иначе, не я е довършил.
— Ами парчето метал? — отново попита Катлийн. — Уран? Плутоний? Радиоактивен боклук?
Фицдуейн се усмихна леко и поклати глава.
— Радиацията по тялото и парчето метал не надвишаваше нормалната. Нито пък по парчетата бетон.
Катлийн сбърчи чело, преструвайки се на отегчена.
— Тогава какъв е металът?
— Стомана — отвърна Фицдуейн. — Висококачествена, но сравнително често срещана стомана. Нарича се легирана.
— Звучи ми като в рецепта за готвене.
— Не си чак толкова далеч от истината — каза Фицдуейн. — Макар че крайната й употреба не е толкова домашна. Използва се за високоякостни съоръжения, включително и оръжия.
— Газ, бетон и стомана за оръжия — забеляза Катлийн — в някаква силно охранявана и затънтена база. Никак не ми звучи правдоподобно.
— И сигурно не е — отвърна Фицдуейн. — Обаче и трите са необходими за техниката на проучвателни работи за петрол и май точно за това им трябват.
— И какво правят там?
— По-голямата част от Текуно е разположена на плато — каза Фицдуейн. — Висока пустиня. В тази част от света това означава скалист, обсипан тук-там с пясък, безводен район. Нажежено до бяло слънце през деня, адски студ през нощта. По-голямата част от района е ненаселена, откакто са изтласкали индианците тускалеро оттам. Тогава какво остава?
— Петрол — отвърна натъртено Катлийн. — Да не мислиш, че чета само упътването по пакетите със супа?
— Петрол — кимна в съгласие Фицдуейн. — В огромни количества. Само дето голяма част от него се намира под пластове порьозни скални образувания и най-важният проблем е как да се извади оттам. Една от идеите е да се вкара нещо вътре, което да принуди петрола да излезе навън. Като например пара или газ под високо налягане. В края на краищата — опитваш се да измъкнеш нещо от прегръдките на скали. А скалите са адски твърдо нещо, макар геолозите да ги наричат порьозни. Ако те тресна по главата с парче порьозна скала, няма да ти стане никак приятно.
— А пък аз ще те ритна в топките — отвърна задушевно Катлийн, — при това много точно. Колкото за тези високи налягания, предполагам затова им трябва легираната стомана.
— Така твърдят специалистите. Така че ето ти го отговора.