Не, тук беше необходим малко такт, макар че нямаше да се престарава с любезностите. Този млад полицай трябваше да научи някои неща. Задачата не беше да потушават улични безредици, където рискуваш най-много да ти нащърбят щита с някоя тухла. Тяхната цел бяха заподозрени в тероризъм хора, дето убиваха, без да им мигне окото.
— Ога-сан — попита тихо тя, — как му беше името?
Ога се наклони към нея, беше й свикнал. Чифуне рядко забравяше каквото и да било по работата си, но опреше ли до учтиви обръщения, паметта й изневеряваше.
— Хората му го наричат Бузко — отвърна той, — но истинското му име е Нода.
Чифуне вдигна вежди.
— И те ли го наричат Бузко? Значи може да не са толкова глупави, колкото изглеждат.
Ога издаде неопределен звук, с който изразяваше учтивото си неодобрение. Мнението му за Кудотай беше високо, независимо от резервите, които имаше към някои от офицерите.
Чифуне го успокои с ослепителната си усмивка, после се извърна със сериозно лице към подинспектора, който тракна токове пред нея. Никога не бе виждала толкова много снаряжение, накичено по един-единствен човек. Той изглеждаше направо огромен, но вероятно бе един най-обикновен запъртък.
Подинспекторът отдаде чест, преди да успее да го спре.
— Подинспектор Нода-сан — започна тя с официален тон и очите й се присвиха. Да сдъвчеш подчинен по бруталния начин, показван по американските филми, не беше в стила на японците, освен ако не си провокиран. Тя продължи: — Харесва ми вашата отзивчивост, но поведение, което е нормално при изпълняване на обикновени полицейски задължения, не е особено практично при участие в операция на вътрешната сигурност. Да отдадеш чест на някого, означава да го превърнеш в мишена. По тези, на които най-много им козируват, обикновено най-много стрелят. А терористите имат съвършено огнестрелно оръжие, можете да ми вярвате.
Подинспектор Нода-сан почервеня от смущение, но след като обработи чутата информация, побледня. Вперил поглед в изпъстрените със златни точици очи, подинспекторът нямаше основание да не вярва на тази вещица, предрешена като привлекателна жена.
— С-стрелят ли, Танабу-сан? — заекна той. — Съжалявам, не съм разбрал.
Чифуне започна да изпитва съжаление към него. В края на краищата това момче й бе пратено да се учи и все трябваше да започне отнякъде. От друга страна пък, не бе необходимо да си завършил суперучилище, за да придобиеш най-обикновен здрав разум. Мама и татко Нода май бяха изпуснали нещо.
— Доколкото разбирам, в такъв случай не сте били правилно информиран, подинспектор-сан омекна Чифуне.
Усети как до нея Ога направо излъчва одобрение. Честта на подинспектора бе спасена, монолитността на групата бе запазена. Не бе сигурна колко още можеше да издържи в този дух. Ясно си даваше сметка, че има незавиден талант да си вади жилото в края на някой неприятен разговор. Това не бе характерно за японците, но Фицдуейн му се радваше. Липсваше й този човек…
— Инспектор Ога ще ви въведе в обстановката — каза тя.
Обикновено Ога бе човек, изразяващ се с няколко думи. А това бе най-дългата реч, която тя бе чувала от него.
— Двамата със старши агент Танабу трябва да се срещнем с двама членове на терористичната група Яибо след петнадесет минути в един апартамент на две пресечки оттук. Казват, че искат да се предадат, писнало им. Твърдят, че нямат вяра на службите за сигурност, и при това положение едва ли ще се зарадват, като видят полицейския кордон около квартала. Ще ни оставите тази работа, но една дузина от вас, добре въоръжени, в цивилни дрехи, трябва да са наблизо. Ще поддържаме радиовръзка. Ако нещата се объркат, разчитаме на изненадата, огневата мощ и мигновеното действие. А три автобуса, претъпкани с униформени служители на Кудотай, едва ли могат да се нарекат изненада. Разбрано?
Подинспектор Канджи Нода се изпъна.
— Хай, инспектор-сан! — отвърна той.
Дясната му ръка трепна, но успя да се сдържи да не козирува. Има надежда за този млад човек, помисли си Ога благосклонно. Неговите синове също растяха. Скоро щяха да бъдат на възрастта на Нода и вероятно щяха да постъпят в полицията.