В този миг се чу приглушен гръм от избухването на изстреляна от гранатомет граната и първият автобус от редицата на Кудотай се взриви. Тясната уличка бе заляна от пламтящо гориво и падащи отломки.
Вторият автобус се подпали от експлозията на първия и веднага след това малката уличка бе засипана от ураганния огън на автоматична стрелба.
Една бронебойна граната проби бронежилетката на Нода от лявата му страна, мина през тялото му по диагонални точно преди да излезе, избухна.
Подинспекторът се разхвърча на парчета, сякаш бе от някакви бутафорни материали, предназначени да покажат на студентите медици от какво се състои човешкото тяло.
— Кусо шише шине! — изпсува Ога, хвърляйки се към входа да потърси прикритие.
Ругатнята буквално означаваше „Изакай се и тогава умри“ и през ума му мина, че ако не намерят начин да спрат сипещите се отвсякъде куршуми, нямаше да има никакво време за първото.
Видя, че Чифуне се е проснала на земята точно зад тяхната кола. Не е под директен обстрел, помисли си той с облекчение и после видя ръката й да се вдига. От дулото на пистолета й изригна пламък и тя изстреля половин пълнител в ключалката на багажника, който зяпна отворен. Чифуне скочи на крака, изваждайки от него едно от двете пластмасови куфарчета. Тъкмо се извръщаше, за да го хвърли към Ога, когато една граната удари предницата на колата и я отхвърли назад. Блъсна Чифуне под кръста и я събори на земята. Ога изтича напред, грабна куфарчето с леката картечница и се изтърколи да се прикрие зад отсрещната врата. Чифуне лежеше неподвижна, краката й бяха под колата, а от главата й течеше кръв.
Куфарчето бе избрано от Чифуне и Ога, за да предпазва намиращото се в него оръжие, но така, че при нужда да се изважда по възможно най-бързия начин. В лентата му вече имаше сто патрона C-Mag. Отстрани до нея бяха втъкнати четиридесетмилиметрови гранати.
Ога пъхна лентата в затвора и тикна една граната в устройството за изстрелване под дулото. После дръпна ръчката на затвора и я пусна, плъзгайки в цевта един 5.56-милиметров патрон. Чифуне лежеше на земята и не помръдваше. Ога тъкмо се канеше да хукне към нея, когато тя повдигна ръка и направи отрицателен жест с пръст, сочейки нагоре. Той я разбра веднага.
Двама Кудотай с трясък нахлуха във входа, насочили автоматите си напред. За да могат да се движат по-бързо, бяха хвърлили бронираните наколенки и каските. И двамата пипаха решително и обиграно. Командир новак, за щастие, невинаги означаваше и неопитни войници.
— Сержант Томото, разрешете да доложа — каза единият от тях. — Подразделението се оттегли от линията на огъня. Хората разпределят по-тежко оръжие, след което ще се развърнат, за да обградят тези лайнари. Всеки момент очакваме подкрепление. Няма да се забавят.
— Следвай ме! — извика Ога и още преди да привърши, вече хвърчеше нагоре по стълбите. Тактиката на Чифуне почти винаги се основаваше на здравия разум. От нивото на земята не можеха да видят нищо, след като огънят се сипе отгоре им. Обаче от един плосък покрив нещата щяха да стоят съвсем другояче.
Но трябваше да се действа много бързо. Терористите не обичаха да се задържат на едно място. Докато полицията сключи кордона, тях вече нямаше да ги има. Правиш засада и бягаш, убиваш и се скриваш. От незапомнени времена това винаги даваше резултати. Тук помагаше единствено много бързата реакция и масиран ответен огън. Покривът не беше плосък.
Ога отново изпсува, но не се поколеба нито за секунда. Двамата Кудотай го вдигнаха на ръце, той се изтегли горе на тавана и проби дупка в керемидите. Един от полицаите изпълзя до него. Вторият Кудотай хукна да търси прозорец.
Надничайки през дупката в керемидите, Ога не виждаше нищо. Мислеше, че я е пробил в правилната посока, но сигурно се бе объркал, докато бе хвърчал етаж след етаж нагоре по стълбите. По керемидите изплющя автоматен откос и полицаят, надничащ от друг отвор до него, се просна назад и не помръдна.
Ога мислеше усилено. Сержантът гледаше към правилната посока, но да надникне и той, означаваше да го насолят по същия начин. Работейки енергично с ръце, Ога свали още керемиди от покрива и през разширената дупка се измъкна навън. После хвърли поглед надолу, което бе грешка. В случай че се подхлъзнеше, в края на наклона имаше само някакво нисичко парапетче, което, въпреки противоземетръсните изисквания, не изглеждаше достатъчно здраво, за да удържи тежестта на един японски детектив.
Керемидите бяха наредени върху дървени летви. Бяха твърде тънки, за да го удържат, но разпределените през половин метър по-дебели греди вдъхваха доверие.