Помисли си дали да не се върне и да избие дупки за стъпване отвътре, но знаеше, че няма никакво време. Вдигна оръжието си и изстреля един откос по керемидите, под които според него вървеше главната странична греда. Керемидите се разхвърчаха на парчета, той преметна оръжието през рамо и се издърпа нагоре така, че гредата да го крепи на наклона, като в същото време му дава възможност да надникне над страничното било на покрива. Сетне се отдръпна и опита да легне така, че навън да се подава само толкова от него, колкото бе абсолютно необходимо. За нещастие обаче това бе главата му.
Почувства се уязвим, уплаши се и тъкмо започна да се упреква за излишния си ентусиазъм, когато на покрив, отдалечен само на две сгради от него, забеляза фигура с РПГ-7 на рамо. Човекът бе скрит до коленете от парапетна стена.
Терористът изглеждаше толкова близо, че ако протегнеше ръка, Ога сякаш щеше да го пипне. Детективът разбра, че онзи ще го види всеки момент. От откоса, поразил сержант Томото, бе разбрал, че ония държат под обстрел околните покриви. Терористът с гранатомета тъкмо вземаше на мушка някаква цел долу. Сержантът обаче бе убит от автоматично оръжие, което означаваше, че някъде наоколо по покривите има поне още един терорист. Може да е на съседния, може и да е в движение.
Ога се прилепи към покрива и свали оръжието от рамото си. Мина му през ум, че Чифуне лежи безпомощно долу и тогава движенията му станаха решителни. Той се просна в цял ръст така, че гредата равномерно да поеме тежестта му, и опирайки автоматичното оръжие на рамото си, стреля веднага щом червената лазерна точка докосна целта. Ред куршуми размазаха ръката, подкрепяща гранатомета, преди да се забият в гърлото на терориста. Той отхвръкна назад, но докато падаше, пръстът му конвулсивно дръпна спусъка.
Гранатата излетя и вдигна във въздуха резервоара за вода на покрива на една от къщите. Посипа се смъртоносен дъжд от парчета разкъсан метал, пара и вода. Иззад остатъците от взривения резервоар се надигна една фигура, качи се на парапета и се приготви да скочи през тясното пространство между двете къщи на отсрещния покрив.
За част от секундата поразяването на целта изглеждаше напълно възможно, но детектив-инспектор Ога не дръпна спусъка. Тънката дъска под него току-що бе изпукала зловещо и той се приплъзна надолу. Минаха тридесетина секунди, през които Ога не смееше да диша. Но това не помогна. Летви и керемиди започнаха да пукат една след друга, докато накрая тежестта му се пренесе изцяло на следващата, по-дебела дъска. Това би могло да се окаже достатъчно, само че сградата бе строена няколко години след края на Втората световна война, когато бе използван какъв да е материал. И приемащият сградата сигурно е бил братовчед на втория братовчед на строителя. И на това отгоре сигурно е бил свързан с местния клон на якудза, които явно са имали на разположение известно количество дървен материал от съмнително качество.
Дървенията отдолу потрепери. И накрая една от връзките се счупи.
Ога тъкмо щеше да подети надолу, когато Чифуне, със слепнала от кръв коса, се появи в дупката на покрива, пресегна се и го сграбчи. Като нищо щеше да полети надолу заедно с него, само че вторият Кудотай я държеше здраво.
Докато полицаят издърпваше и двамата вътре, мнението на Чифуне за мускулите на службите за сигурност отскочи с няколко деления нагоре. Имаше времена, когато си мислеше много благосклонно за едрите и силни мъже. Били те противници на еманципацията или не.
Токийското столично управление на полицията се ръководеше официално от главен инспектор и именно той бе човекът, появяващ се най-често пред очите на обществото. Придаваше си делови и загрижен вид, създавайки точно такъв имидж на полицията, какъвто бе необходим.
В духа на традиционното японско схващане за обществения имидж и задкулисната действителност — татамае и хонне — Токийското СУП се ръководеше от прикритата и сфинксоподобна фигура на заместник-главния инспектор Сабуро Еноке, известен като Паяка. Със секретна заповед той бе също така и директор на Отдела за борба с тероризма.
Паяка излъчваше топлината на добре замразена риба тон от пазара на Гинза, но въпреки че не го обичаха, го уважаваха. А където трябваше — и се страхуваха от него. Никой не знаеше как го постига, но всички бяха единодушни, че работата му в полицейското управление се отличава с изключително качество. Нивото на престъпност в Токио представляваше съвсем нищожна частичка в сравнение с големите градове в света, а ситуацията с тероризма се смяташе за що-годе овладяна. Повечето от закоравелите терористи бяха напуснали Япония и бяха избягали в Близкия изток или някъде другаде. Повечето…